Читать «Гняв» онлайн - страница 92

Били затътри крака към него, без да отделя очи от хляба и сиренето в ръцете си.

— Сър Грифит не се жени за нея заради парите й.

— Сигурно не. Ще нарежеш ли хляба? Не обичам да безпокоя кучето си, когато му е толкова удобно. Но в същото време Пауъл няма да се откаже от парите. Парите ми ще отидат в Уелс. Не мога да го повярвам!

— Това и мен притеснява. Не парите ви, а това, че сър Грифит е уелсец — Били отряза една филия хляб с войнишкия си нож и я подаде на Уентхейвън. — Смятате ли го за варварин?

— Не бих искал да се срещнем с него на бойното поле, ако това имаш предвид, но се съмнявам, че ще нахрани лейди Мериън — Уентхейвън подаде една коричка на Хани. — Сериозно. Между другото, изгоних Харботъл.

— Добре сте направил, милорд — одобри Били.

— Да, не беше цвете за мирисане, но Грифит наистина показа свирепия си нрав, когато се опре до бойно изкуство. Как само измъкна ръката на Харботъл от рамото, а той държи с нея меча си — Уентхейвън отхапа от хляба и започна замислено да дъвче. — Имаше ли лейди Мериън някакви счупени кости онази сутрин, когато й помогна да замине?

— Н-не — заекна Били. — Нито синини, но беше тъмно и не можах да видя много добре.

— М-м. Е, може да е избягала от Грифит заради някакво глупаво моминско объркване. Тя не е мома, разбира се, но това е възможно — хлябът и масленото сирене отпуснаха малко свития на топка стомах на Уентхейвън, а и резултатите от взетите мерки за подбиване авторитета на Грифит изглеждаха доста успешни. Той се облегна удобно на възглавничките зад гърба си и за пореден път се зае да доведе плановете си до желания край.

— Иска ми се да вярвам, че ще мине под венчило по своя собствена воля. Иска ми се да мога да й помогна, ако й се наложи да избяга от крепостта „Пауъл“. Но не виждам как бих могъл да помоля някой добър англичанин да дебне на чужда територия само и само аз да съм спокоен за дъщеря си.

Били вдигна ръка, но Уентхейвън му махна да я свали.

— Не, Били, нека помисля — Той отчупи парче от сиренето за Хани. — Имам уелски наемници и на никого няма да направи впечатление, ако ги види там, но всъщност им нямам доверие. Те са в състояние да си направят удоволствието с лейди Мериън, преди да я върнат, и в същото време ще си поискат да им заплатя надницата.

— Извинявайте, милорд…

— Ако имаше някакъв начин…

Уентхейвън умишлено налапа един голям залък, с който така запълни устата си, че да не може да говори. Тогава Били избухна.

— Но, милорд, има начин. Направете ме командир на наемниците.

Уентхейвън едва не се задави със сиренето и мъчително се изкашля. Той погледна блесналите очи на Били и каза.

— Не можеш да командваш всички тези наемници. И кой ще се грижи за защитата на „Уентхейвън“? Замъкът не може да остане неохраняван.

— Вие имате воини англичани, които с желание и готовност ще защитят „Уентхейвън“. Но ако трябва да задържите уелсците, тогава ми дайте само трима. Заедно с тях ще върна лейди Мериън от Уелс.

— Пази Боже, тази идея я запази за себе си — каза Уентхейвън, побутна кучето да слезе на земята и се наведе да го погали, но всъщност искаше да скрие лицето си от Били, за да не види изписания върху него триумф. — Всъщност, нямам нищо против да ти дам пет души. Вземи петима от наемниците. Те ще те преведат през Уелс и ти ще ми върнеш лейди Мериън обратно у дома.