Читать «Гняв» онлайн - страница 90

Били инстинктивно се отдръпна и вдигна ръка да се предпази, но Уентхейвън нямаше намерение да го удря. Не на Били беше ядосан той, а на сър Грифит, който се бе осмелил да си въобразява, че може да се ожени за дъщерята на Уентхейвън, а също и на Мериън, тази уличница, която не беше заела мястото, отредено й според неговите планове.

Тя беше негова дъщеря, по дяволите! Наистина беше разочарован, когато доведе вкъщи копеле, но тя отказа да се извинява и обяснява, а когато Уентхейвън овладя гнева си, разбра причината за поведението й.

Синът й — как се казваше той? — Лайънъл? Лайънъл беше одрал кожата на Йоркския род. Беше си умалено копие на Ричард, краля на Англия.

Кралските копелета не струваха кой знае колко, разбира се, особено тези на детронираните крале, но Уентхейвън имаше подозрения, свързани с обстоятелствата при раждането му. И в края на краищата, какво от това, ако бъркаше? Какво можеше да загуби? Беше един от роднините на вдовстващата кралица Уудвил и колкото по-стабилно стоеше Хенри на престола, толкова по-малко щеше да го интересува дали има или не подкрепата на Уентхейвън или на някой друг от рода Уудвил. С всеки следващ ден от управлението на Хенри позициите на Уентхейвън се разклащаха и той виждаше това. Клетвата за вярност пред Хенри не можеше да се сравнява с младежките му амбиции да стане висша сила в Англия.

И затова той беше благодарен на Мериън. Тя му беше довела едно кралско дете, което можеше да използва в свой интерес. Може би тя не беше имала предвид точно това, може би не искаше той да го прави, но той беше неин баща и знаеше кое е по-добро.

Беше се успокоил, след като прозря характера й. На нея не й харесваше да живее далече от кралския дворец. Искаше най-доброто за своя син. Той знаеше, че тя ще оцени труда му, когато даде плодове, така че чакаше и планираше точния момент за действия. И сега, когато времето беше дошло, Мериън беше избягала — в ръцете на някакъв незначителен уелски рицар, който си въобразяваше, че е достатъчно достоен да бъде неин съпруг.

Уентхейвън притисна корема си през дрехата. Проклета да е Мериън! Беше предизвикала такъв огън в корема му, който не можеше да се угаси и с море от вино. И вижте защитника й. Били! Сврян в другия край на стаята да гледа с копнеж към вратата. Някои приближени на Уентхейвън му бяха казвали, че изглежда същински сатана, когато избухне, но прекалено много беше заложил, за да си позволи да го изгуби така лесно. Неговата задача, както я виждаше той сега, беше да спечели доверието на Били — което не беше лека задача, защото Били беше неволен свидетел на неговата незаинтересованост години наред към собствената му дъщеря. Но всеки можеше да бъде моделиран по волята му, ако намери подходящия камък, върху който да го завърти, и Уентхейвън трябваше да намери камъка, с който да оформи тази сурова глина — Били.

Как можеше да убеди Били, че единствено сигурността на Мериън го интересува? Би ли могъл да го сплаши, за да я издаде, и какво всъщност е участието на Грифит в нейното изчезване? Беше разбрал едно — не можеше да принуди Били да направи нещо, ако той смята, че с това ще навреди на Мериън или на сина й. Уентхейвън се успокои и извика.