Читать «Гняв» онлайн - страница 86

— Но ако мислиш, че лейди Елизабет е имала предвид точно това… — той забеляза, че Арт самодоволно се подхилва. — Артър, ти какво? Майтап ли си правиш с мен?

— Не, милорд, защо ми трябва да правя това? Даже и на сън не съм си помислил — Арт се поклони, когато Грифит размаха ръкавицата си за езда, — че мога да си правя майтап с един многоуважаван воин като теб. Защото, като си представя мъдростта, която се крие в твоето кутре — той отново се поклони, заливайки се от смях, — не мога да си представя да съдя… да съдя…

Гласът му внезапно заглъхна и той вдигна ръка, наклони се напред и се заслуша в някакъв звук. Грифит също застина на място и до слуха му достигна шум от стъпки на бягащ човек. Той насочи коня си към главния път и видя Били, когото Уентхейвън беше определил за лична охрана на Мериън. Били вдигна очи от земята, миг преди да се изравни с тях, и се закова на място.

— Милорд — той постави ръце на коленете си и започна да вдишва дълбоко въздух, за да може да говори. — Ако това ще ви се хареса… имам вести от лейди Мериън.

Грифит и Арт се спогледаха, след това Арт подаде на Били стомна с вода. Били отпи жадно, после изля останалата вода върху главата си. Когато Грифит реши, че вече е в състояние да говори, му заповяда.

— Казвай!

— Заминала е преди два дни.

— Откъде разбра? — отсече Арт.

— Аз самият спуснах моста, за да мине по него със заспалото дете на ръце — Били се видя принуден да се защити от пълния с негодувание протест на Арт. — Тя е господарка и може да прави каквото си иска, и си рекох, че е по-добре аз да я пусна да излезе, отколкото да попадне на някой друг, който да злоупотреби с това и да й стори нещо лошо. Добре съм направил, защото не съм бил единственият, който я е видял да напуска замъка.

Грифит се изправи на седлото си.

— Пленили ли са я?

— Не, милорд, когато я видях за последен път, беше добре. Останах на пост, разбира се, след като я пуснах. Капитанът на наемниците знае прекалено много за това, което става в двореца и хората му все си врат носовете там, дето не им е работа, затова не вярвам на никой от тях. Но знам, че оня Кледуин я е видял. След това двамата с Харботъл тръгнаха подир милейди, но не знаят, че аз пък съм след тях.

— Добър човек си — каза Грифит.

— Туй е мой дълг — отвърна Били. — Освен това не ми харесва, дето всички тези чужденци се тълпят в Шропшир, говорят разните си чужди езици и такива работи. Моля да ме извините, милорд.

Грифит добре помнеше предизвикателното държание на Били вечерта, когато отиде в дома на Мериън и любопитно доуточни.

— Ти нямаш доверие на Кледуин и Харботъл, но не и на мен, нали?

— Аз съм прост човек, милорд, и ми е трудно да реша — Били се изпъна и погледна строго Грифит. — Няма друг в замъка, който да го е грижа за нея, освен мен. Теб те е грижа… въпреки че не ми харесва туй, заради което го правиш. Да душиш около нея също като спаниелите на лорд Уентхейвън след кучка.

— Този пес ще й бъде верен — каза Арт.

Тази препоръка не направи впечатление на Грифит, но Били го погледна с толкова уважение, с колкото би възнаградил един спаниел.