Читать «Гняв» онлайн - страница 85

Преуморен и съсипан от възрастта, Арт го последва и Грифит реши, че ще извие врата на Мериън, когато я хване. Ако я хване. Ако е добре. Нормално ли беше да копнее да я прегърне и да я накаже едновременно. Или това беше поредният ход на Мериън да постави на изпитание самообладанието му?

Ще я попита, когато я намери. Ако я намери.

— Още ли е в теб писмото от Елизабет?

— Това писмо те тревожи, нали? — Арт потупа торбичката, която висеше под якето му. Да, още е в мен. Дали не става въпрос за бунт против краля в него?

— Това е едно най-обикновено мило писмо от една дама до приятелката й, която е в изгнание. В него няма нищо особено. Освен за този, който знае какво търси — Грифит се наведе под един клон и огледа наоколо. Не бяха далеч от пътя. Още преди мръкване щяха да бъдат отново сред недоволните и объркани обитатели на замъка „Уентхейвън“. Щяха да търсят тайно Мериън и да премерват всяка своя дума. Може би ако Арт даде свобода на волната си мисъл, би хвърлил нова светлина върху писмото, в каквато Грифит не беше в състояние да го види заради прекомерната си пристрастеност.

Грифит намали ход, спря коня си до този на Арт и, разровил колосалната си памет, изрецитира.

От лейди Елизабет към нейната скъпа сестра по душа, лейди Мериън. Приветствам те и ти изпращам Божията и моята благословия, като се моля най-нежно за твоя син Лайънъл. Моля се това писмо да го завари в добро здраве и сили и също така се моля за едно дълго и подробно описание както на него самия, така и за това как възприема всичко ново. Радостни и успокоителни са разказите ти за будния му ум и чаровността му. Като знам, че моят син Артур скоро ще мине по стъпките, които сега Лайънъл извървява, бих искала те да можеха да растат заедно. Много тъгувам за теб и твоето приятелско присъствие ми липсва. Артур запълва в сърцето ми празнината от загубата на братята ми и от предаденото доверие, което имах към всички около мен. Предателство от всички, освен теб, моята скъпа сестра.

Ето защо искам да ти напиша няколко реда за моя съпруг, краля. Той често говори мили думи за теб и въпреки че никога не те е виждал, е много щедър и одобрява намерението ми да ти изпращам пари, защото е много, признателен за подкрепата, която ми оказа в най-тежкия за мен момент. В памет на онези дни те моля да приемеш тази кесия и да я използваш по свое усмотрение, за да осигуриш скъпия си син, който е и мой кръщелник, и е детето, за което мисля и се моля всеки ден.

— Горката лейди — каза Арт със съчувствие в гласа. — Тя иска да остане вярна и предана съпруга и в същото време се опитва да предупреди лейди Мериън да не преобръща каруцата с риба, защото ще се надигне ужасна воня.

— Мислиш ли, че наистина това се опитва да й каже? — някак си облекчен попита Грифит. — Защото и аз мислех същото, но някога бях пословичен с таланта си да тълкувам погрешно думите на жените.

— Ти си единственият човек в света, който го прави.

— И с Мериън направих грешки.

— Никога нямаше да разбера, ако не ми беше казал.