Читать «Гняв» онлайн - страница 87

— А-ха, мисля, че намеренията му са добри, но въпреки това си натопи фитила.

Раздразнен от човека, който би трябвало да се държи като негов слуга, Грифит процеди през зъби.

— Аз ще се оженя за лейди.

Както ленивият вятър изчиства облаците по небето, така облекчението изглади сбръчканото лице на Били.

— Това е хубаво. Не е толкова отворена, както сигурно си мислиш. Но като й заемеш ръцете с по едно бебе всяка година, няма да й остава време да шари насам-натам и да си търси белята.

— Така смятам да направя.

Грифит го каза толкова сериозно, сякаш Били й беше баща. Били го прие също толкова сериозно.

— И така, къде е тя? — попита Арт.

Били зашава с пръстите на крака си. Изглеждаше разтревожен и притеснен.

— Не мога да ви кажа точно къде са сега. Не съм дошъл да ви заведа при тях — той заговори по-ясно. — Но мога да ви посоча откъде да започнете да търсите. Кледуин и Харботъл вървяха подире й на юг почти през цялата сутрин. А аз — след тях. После тя зави на запад към Уелс и продължи направо към тази езическа страна, моля да ме извините, и двамата мошеници помислиха, че отива там и се върнаха.

— В Уелс? — Арт не повярва. — Защо ще ходи в Уелс? Тя не говори уелски и Уелс е наша родина. Ако отиде в Уелс, това означава, че се поставя под наша власт.

— Ако я хванете — напомни му Били.

Грифит почеса наболата над устните и по брадичката му двудневна брада. „Лудост, но разумна лудост — помисли той. — Предполага, че никога няма да я потърсим там и действително нямаше да я търсим, ако Били не ни беше казал. Това я държи извън обсега на Хенри. А за да се скрие съвсем в границите на Англия, човек трябва да тръгне на север, към страната на езерата. Бая езда ще падне.“

— Мислиш, че е отишла в… — Арт въздъхна и призна на Грифит. — Ти не си единственият, който не разбира жените. Мъжете в Уелс нямат нищо общо с тези лицемерни, надменни гущери, които живеят, за да се припичат на слънцето и тук, в Англия, им викат мъже.

Грифит потисна смеха си. Като сдържаше и своя смях, Арт продължи.

— Те са воини и живеят, за да убиват англичани.

— Ти не й каза това — припомни му Грифит. — Спомняш ли си? Нощта, преди да тръгне ти й разправяше някаква вълшебна приказка за чудния Уелс, чийто поетичен и гостоприемен народ ще я посрещне с отворени обятия.

Арт съвсем искрено се ужаси.

— Били, сигурен ли си? Ние я проследихме на юг.

— Кледуин и Харботъл на няколко пъти заличаваха следите й, защото не искаха никой друг да разбере къде отива тя.

— И са оставяли фалшиви следи, обзалагам се — удиви се на изобретателната им измама Арт. — Направо да им се възхитиш на тези хитреци.

— Аз да им се възхитя? — Грифит беше вбесен, че не се бе досетил да провери къде е Кледуин, преди да напусне „Уентхейвън“, а още по-вбесен беше, че не е убил Харботъл, когато имаше тази възможност. — Скоро няма да стават за нищо друго, освен за храна на червеите.

Били кимна в съгласие.

— Така е милорд. Аз следвах лейди Мериън два дни и тя определено пътува към Уелс, но се придвижва бавно заради детето. Нека да ви заведа на последното място, където я видях, и оттам нататък ще продължим.