Читать «Гняв» онлайн - страница 80

— Значи ти си чула снощи лейди Мериън да отива някъде посред нощ?

— Нищо не съм чула — кана тя. — Нищо не съм чула.

— Твърде много си чула — изкоментира Арт отново на уелски.

Сесил се обърна разгневена към Арт.

— Не знам какво казваш по мой адрес, но то не е вярно. Не знам къде е отишла лейди Мериън, нито знам кога, нито защо. Но се обзалагам — тя скочи и погледна наежена Грифит, — че тук има някой, който знае.

Арт почеса сивата брада, която беше набола по брадичката му, и този път каза на английски.

— Това може и да е вярно.

Почувствала се по-смела, Сесил се обърна към Грифит.

— И ако си опозорил лейди Мериън отново, Уентхейвън ще ви убие и двамата. Още едно бебе ще разруши всичките му планове за нея.

Уелският на Арт обикновено звучеше поетично, но не и този път.

— Ти си имаш едно във фурничката, госпожичке. Няма да мине много време и ти самата ще надуеш корема.

Грифит огледа първо талията на Сесил, след това Арт.

Арт кимна.

— Познавам тоя поглед. След две седмици вече всички ще знаят.

Сесил се изчерви, смутена от изучаващите им погледи, и ръката й предателски се плъзна към корема.

— Значи не знаеш кога е излязла? — отново попита Грифит. — Знаеш ли поне къде би могла да отиде?

Начумерена Сесил отвърна.

— О, сигурно се крие някъде в имението. Не би тръгнала оттук, освен ако не е решила, че Лайънъл е в опасност.

— А ако е решила, че Лайънъл е в опасност?

— Тогава трябва да е отишла колкото се може по-далече от опасността. Сигурно се е върнала обратно при лейди Елизабет — промълви Сесил.

Грифит посочи с пръст вратата.

— Върви да закусиш. И запомни, не казвай на никого, че Мериън е изчезнала.

Сесил се измъкна през вратата и мъжете продължиха разговора си на уелски.

— Колко време ще мине, докато целият замък разбере за това? — попита Арт.

— Не много.

— Мислиш ли, че Мериън е някъде в имението?

— Възможно е.

— Мислиш ли, че се е върнала при лейди Елизабет?

Грифит бавно поклати глава.

Арт сниши глас, защото не се доверяваше на защитата на чуждия език.

— Елизабет е майката, нали?

— Така подозирам — Грифит тръгна нагоре по стълбата. — Да видим дали Мериън не ни е оставила някакви следи.

* * *

Сър Ейдриън Харботъл седеше сред наемниците в казармите, държеше се за рамото и се усмихваше с удоволствие за първи път след срещата с Мериън в горичката. Това беше първата му усмивка, откакто Грифит му изви ръката, с която държеше меча си, докато костта изпука при ставата и той остана потресен, измъчван от болка и без доход.

Кледуин също се усмихна, горе-долу по същата причина и със същата непринуденост.

Кучката и хлапето й бяха на свобода.

Тя се беше измъкнала в ранни зори, облечена в мъжките си дрехи и беше оставила следи, които всеки глупак можеше да намери. Искаше им се да се втурнат след нея и да се насладят на отмъщението, но здравият разум ги възпря. Тя беше прекалено близо до замъка „Уентхейвън“. Още по-лошо, последствията от едно изнасилване можеха да се окажат смъртоносни за тях, ако Грифит научи. Смъртоносни в смисъла, в който и двамата го разбираха.