Читать «Гняв» онлайн - страница 79

Арт почервеня от гняв.

— Толкова ли лошо си се държал с нея, че си я принудил да избяга?

— О, Артър — Грифит сви юмруци. — О, Артър, не знаеш как ме изкушаваш да ти извия врата. Държах се с нея по-добре, отколкото тя заслужава. Ще ме помни дълго време. Всъщност — той прекоси стаята, — никога няма да ме забрави.

— Какво самочувствие само! — извика Арт.

— Съвсем не — вече по-спокойно каза Грифит. — Ти самият си казвал, че никоя жена не забравя първия си любовник.

— Да, знам, казвал съм това, но аз… — Арт замлъкна, а очите му едва не изскочиха. — Какво имаш предвид?

Грифит отиде до него, хвана Арт за дрехата и го притегли към себе си.

— Имам предвид, че няма какво да умуваме кой е бащата на Лайънъл, а коя е майка му.

Арт размърда безмълвно устни, след това протяжно изсвири с уста.

— Значи така, тъй ли?

— Да.

Арт освободи дрехата си от ръцете на Грифит, като рязко се отдръпна и каза.

— Към една девственица трябва да се отнасяме с изключително внимание. Ти прояви ли изключително внимание?

Грифит горчиво се разсмя и се надвеси през прозореца, за да погледне навън.

— Проявих изключително внимание, да. Не от тези съображения, но проявих.

Арт отвори шкафа, измъкна дрехите на Грифит и ги стовари на купчина.

— Откъде ще започнем да я търсим?

— Не знам. Виж! — той вдигна роклята й. — Тя е оставила всичко. Виж! — посочи към камината. — Дори меча си.

Арт извади меча от ножницата, обви острието в парцали и го подпря отново до камината.

— Може да се върне за него — отбеляза той. Грифит се втурна към стълбата, която водеше към тавана, и извика на английски с треперещ глас.

— Сесил, слизай тук. Слизай веднага.

Русата глава на Сесил моментално се появи в дупката на тавана — доказателство, че е подслушвала. Лицето на Грифит се разкриви от мрачна усмивка при мисълта, че Сесил не беше разбрала и дума от уелския език, на който бяха разговаряли с Арт. Той посочи с ръка пода пред себе си и тя бързо слезе.

— Милорд?

— Къде отиде господарката ти?

Тя премигна.

— Няма ли я?

Арт каза на уелски.

— Да, и ти добре знаеш това, кучко.

Тя погледна към него, но той пълнеше дисагите с дрехи, без да й обръща никакво внимание.

— Май я чух посред нощ — призна тя.

Ръката на Грифит го засърбя да й зашлеви един. Той никак не харесваше дребнички, глуповати и слабоумни прислужници, особено такива, които лъжеха точно тогава, когато най-полезно беше да се каже истината.

— Защо не я спря? — попита той.

Тя ококори сините си очи.

— Мислех, че сънувам. Милейди никога не е напускала преди стаята през нощта.

— Така ли? — отсече Грифит. — Никога?

Широко отворените сини очи отбягваха погледа му.

— Само веднъж. Само защото лейди Елизабет трябваше да отиде в изгнание и лейди Мериън не ми позволи да отида с тях.

— Защо?

— Защото искаше да си намеря мъж в кралския двор.

— Не това имам предвид — Грифит обузда раздразнението си. — Защо трябваше да отиде лейди Елизабет в изгнание.

— Заради слуховете, че ще се жени за крал Ричард.

Арт се покашля и спря да приготвя багажа. Разбрал посланието му, Грифит избърса внезапно избилата пот по челото си и каза.