Читать «Гняв» онлайн - страница 82

Глупавият грубиян Ейдриън Харботъл.

Крал Хенри Тюдор.

И баща й, граф Уентхейвън.

Обвиненията на Грифит предната вечер я бяха паникьосали. Дали наистина Уентхейвън не набираше наемници заради Лайънъл? Ако беше така, защо го правеше, без да се посъветва с нея. Дори и да допуснеше Уентхейвън до своите планове, Мериън смяташе, че тя е тази, която взима решенията. Искаше отново да я зачитат. Искаше отново да владее положението.

Сякаш изведнъж контролът над нещата се изплъзна от ръцете й. Лъжите, които тя пазеше, бяха напуснали убежището си. Бяха избягали. Бяха се понесли напосоки през кралството и тя не знаеше къде са се прицелили и кой вече е техният притежател.

Грифит беше прав. Лайънъл беше кралско дете. А едно кралско дете лесно се превръща в залог за тези, които се стремят към властта.

Така че, след като днес веднъж вече беше сменила посоката, наложи й се да я смени повторно. Слухтеше, дебнеше, заглушаваше плача на Лайънъл.

Беше ги заблудила. Беше сигурна в това. Само дето… понякога й се струваше, че чува тихо тътрене на крака и хриптене, сякаш запъхтян мъж сдържа дъха си.

Конят й беше добър, прекрасно обучен, достатъчно як, за да издържи на ужасните английски пътища и достатъчно бърз, за да остави преследвачите далеч зад себе си.

Но изключителната му бързина не й вършеше много работа, защото твърде често й се налагаше да спира. Пътуването на кон с едно палаво двегодишно дете поставяше на изпитание и малкото търпение, което й беше останало. А сигурно и неговото, предположи Мериън.

— Лайънъл — извика тя. — Виж катеричката на това дърво.

Той погледна нагоре, изпляска с ръчички и когато катеричката изчезна в гората, извика.

— Не!

Детето спеше дълбоко и непробудно, когато тя внимателно го взе в ръце от леглото, за да не я усети Сесил, и го отнесе в конюшнята. То не се събуди, дори когато тя придумваше Били да спусне подвижния мост и да й позволи да излезе. Спокойствието обаче беше дотук.

Лайънъл се събуди с изгрева на слънцето, готов за новия ден — изцяло предназначен за опознаване на света и започна да капризничи, когато не получаваше това, което желаеше. Не искаше да язди, а да бяга. Не искаше да гледа дърветата, а да ги пипа. Вместо изсушеното месо предпочиташе засъхналата кал.

Искаше да слиза от коня и тя го пускаше, но по-рядко, отколкото той желаеше, и по-често, отколкото тя можеше да си позволи. Разкъсвана между желанията на детето и пришпорващата я необходимост да бяга, вироглавата решителност на Мериън започнала се разколебава.

Тя забеляза някакво високо четириного червено животно с рога и извика.

— Лайънъл, виж бързо. Ей там. Елен.

Лайънъл се завъртя и започна да търси елена навсякъде другаде, но не и под сянката на дърветата.

— Ей там — повтори тя, но еленът се обърна и изчезна. — Е, замина.

— Не! — каза твърдо Лайънъл.

Защо Хенри беше изпратил Грифит? И какво знаеше Хенри?

Когато той се ожени за Елизабет, Мериън едва издържа на напрежението в изчакване на изобличението. Но явно първата брачна нощ мина без инциденти. Не беше ли разбрал Хенри? Беше ли толкова глупав, че да не успее да различи една девственица от една вече раждала жена? Толкова ли е бил замаян от страст, че не е разбрал, че го мамят? Или пък така отчаяно е жадувал за трона, че си е замълчал и е запазил упреците само за тях двамата, когато са насаме?