Читать «Гняв» онлайн - страница 78

— Не знаеш за какво говориш.

— Може ли да ти напомня, че съм единственият човек, който знае какво говори, когато говорим за теб?

Тя хвана ръцете му и ги изви, докато ставите му изпращяха.

— Само да посмееш да кажеш нещо за мен…

Той бързо измъкна ръцете си и хвана нейните.

— Казах ти, че ще те закрилям и ако кажа на някого за това, значи да ти причиня зло. А, страхувам се, на Лайънъл също. Голямо зло. Трябва да проумееш най-сетне, че като казвам закрилям, имам предвид закрилям.

Упорството му я накара да изпищи.

— Да повярвам на теб? В теб? Не искам закрилата ти. Не ми трябва твоята закрила. Не смятам да приемам помощ от някакъв лакей на Хенри…

— Дори и ако сигурността на Лайънъл зависи от това?

Тя замръзна зяпнала срещу него, а той се наведе и я целуна. Гневът й се стопи.

— Ти имаш нужда от помощ, малката ми, независимо дали признаваш това или не. Баща ти крои някакви планове.

Тя изглеждаше обезпокоена.

— Какво имаш предвид?

— Не си ли се замисляла за броя на наемниците, които баща ти е събрал?

— Уентхейвън никога не е показвал интерес към… мен.

— Не, не към… теб — подигра й се той. — Но има ли по-удобно място, за да се скрие едно кралско дете?

Преливащият й от болка поглед му каза много повече от това, което устата й възнамеряваха да изрекат. Каза му истината. И заедно с нея някои детайли, за които само беше се досещал. Грифит легна и я притегли към себе си въпреки съпротивата й.

— Е, момичето ми, по-добре е да останеш да спиш при мен. Нещата ще изглеждат по-добре на сутринта. Ще поговорим утре и ще видиш, че съм прав.

Обезпокоен от неохотата, с която тя се отпусна до него, той я зави с одеялата и ги подпъхна под брадичката й.

— Ще говорим сутринта — повтори той.

След като се справи с няколко редуващи се вихри на гняв и страст, Грифит се почувства отпуснат и освежен. Не се беше чувствал толкова добре от години.

Никога не се беше чувствал толкова добре и не можеше да спре да се удивлява на чудото, което се появи в живота му. На тази жена. Неговата жена. Неговата любов.

Тя се сгуши като дете и той я погали, опитвайки се чрез допира на пръстите си да й влее увереност — в нейните сили и в тях двамата. Изпод завивките се дочу гласът й.

— Но аз не те познавам.

Той се засмя.

— Познаваш ме по-добре от всяка друга жена от две години насам.

— Само един глупак може да вярва на партньора си в леглото.

— Тогава аз съм глупак.

* * *

— Аз съм глупак — изрева на уелски Грифит и гласът му отекна надолу по каменните стълби и изпълни кулата. — Тъп, слабоумен глупак!

Арт го дръпна обратно в стаята на графинята.

— Господ да ни е на помощ, човече, не разгласявай това пред целия свят.

Вратата се залюля на пантите си, когато Грифит я затръшна след себе си.

— Къде може да е отишла? И при това с детето?

— Още по-важен е въпросът защо е заминала?

Този въпрос и тонът, с който Арт го изрече, прозвучаха обвинително и Грифит завря лице в неговото.

— Защото направихме това, което ти ни подтикна да направим.