Читать «Гняв» онлайн - страница 81

Така че те унищожиха следите, които тя беше оставила, и вместо тях прокараха други за заблуда и зачакаха тревогата, която щеше да се надигне в замъка.

— Е, ще ни доставят голямо удоволствие, нали? — каза Кледуин.

Харботъл отново се усмихна.

— Да. Прекрасно ще се позабавляваме.

* * *

Мериън огледа поляната сред гората и обърна глава към пътеката, по която беше дошла, за да се убеди, че никой не я преследва. След това се плъзна от седлото, придържайки с ръка Лайънъл, когото беше привързала пред себе си. Преди още да успее да го освободи, Лайънъл сам се опита да се измъкне от въжетата и падна по лице. Тя дори не успя да провери дали се е наранил, защото той скочи на крака и затича по пролетната трева.

— Не ходи далеч, Лайънъл — извика тя.

— Не!

Тя премигна срещу слънцето, свали най-тежката торба от седлото и преметна юздите на коня през един клон, като ги остави достатъчно свободни, за да може животното спокойно да пасе.

Две години беше чакала, за да чуе първата дума на Лайънъл, а сега само след един ден вече й прилошаваше от нея. Но беше прекалено изморена и прекалено разтревожена, за да изисква точно сега подчинение от него. Той не обичаше да играе под дебелата сянка на дърветата, тя го знаеше отпреди, така че щеше да тича по поляната и да й бъде под око.

Под око! Ужасен израз. Някой я държеше под око. Тя прокара пръст по добре наточения кухненски нож, който носеше на кръста си и докосна меча, който висеше на седлото. Щеше да е по-добре, ако беше собственият й меч, но не беше имала възможност да го вземе. Мечът й остана на дървената полица в долната стая — твърде близо до Грифит. Затова беше взела друг от огромната оръжейна на Уентхейвън.

Ако можеше да стреля с прашка или лък, щеше да е по-спокойна както за сигурността на сина си, така и за кожената кесия, която беше привързала към крака си. Е, нямам нужда от цял арсенал, успокои се тя. Беше успяла да заблуди преследвачите си по неверни следи.

Отначало се страхуваше, че Грифит е тръгнал по следите й. Можеше да бъде и Грифит. Нямаше да се учуди, ако е Грифит. Но знаеше, че не иска да застане лице в лице с Грифит. Не и след предишната нощ. Не и след споделения екстаз и болката след това.

След това си даде сметка, че Грифит не би се промъквал дебнешком след нея като крадец. Той щеше да вдигне шум и щеше да изиска от нея да му каже какво всъщност върши. Щеше да говори гръмко, изпълнен с негодувание и обида, и щеше да настоява тя да се подчини на заповедите му, но нямаше да я нарани. Той със сигурност нямаше да нарани нито нея, нито Лайънъл.

Но едва ли щеше да е в същата безопасност, ако преследвачът беше някой друг. Така че, кой я преследваше? Подлизурковците на баща й или някой, който й желае злото?

Тя потъна в тревата до едно дърво и измъкна тапата на стомната с вода.

— Лайънъл, ела да пиеш вода.

— Не!

Тя натисна с юмрук корема си под лъжичката, където я стягаше, и отпи от водата с надеждата, че така ще облекчи глождещата я там болка. Беше изплашена, този път беше ужасно изплашена, защото имаше мнозина, които й желаеха злото.