Читать «Гняв» онлайн - страница 76

Пазеше го за последния миг, миг на неземна наслада.

Дълбок стон се изтръгна от гърдите й. Тя се извиваше задъхана, притискаше се в него и той потъна в нейната тръпнеща интимност.

Дотук си го беше представял точно така. Но като че ли вече разумът му се размътваше, защото можеше да се закълне, че току-що е отнел девствеността й.

Тя простена, но в стенанието прозвуча болка, а не страст, и той се отдръпна, за да я погледне.

Измъчените устни, сълзите в очите, здраво стиснатите зъби му казаха истината.

Тя е била девствена.

За Бога, тя е била девствена!

Осма глава

Тя се опита да задържи вика си, но беше твърде късно. Какво беше направила? Света Майко, какво беше направила!

Дали той усети?

Ще може ли да го скрие от него?

Тя отвори очи и го погледна.

Той също закова очи в нейните. Беше вбесен. В погледа му не личеше одобрение, но беше топъл. Да, почти разнежен. След това широко се усмихна, така че се видяха зъбите му, и каза.

— Причиних ти болка, скъпа, но това не можеше да се избегне. Сега… сега ще ти доставя истинското удоволствие.

Когато свършиха, леглото беше опустошено. Възглавниците бяха изчезнали, чаршафите смачкани, а одеялата изритани. Дори и да беше студено в стаята, тя не усети никакъв студ, защото неговото отмъщение за измамата й, както той обеща, беше върховна наслада.

По-висша наслада от това, което тя можеше да понесе.

Имаше чувството, че е като прозорец с изрисувани стъкла, пръснал се в каменна настилка. Както малките кристалчета никога не можеха да се съберат, така и тя, не можеше да събере частиците от себе си. Тя търсеше думи, с които да заблуди Грифит за действителността, думи, зад които да се скрие.

Но той не й остави време да обмисли. Надвеси се на нея, погали шията й и когато тя отвори очи, се пошегува.

— Всичките тези години да яздиш коня като мъж за нищо.

Той беше удовлетворен. Тя не разбра нищо друго, но това със сигурност й стана ясно. Неговият първичен, изпълнен с екстаз рев беше неделима част от величественото изживяване, в което бяха вплели телата си. От очите му струеше нежност и когато тя посегна към одеялото, за да се завие, той задържа ръката й.

Гласът й потрепери.

— Какво имаш предвид?

Той отново се усмихна. Оголи зъби като див звяр, което не беше далеч от неговата същност.

— Язденето по този начин не те е наранило.

Тя нервно подскочи.

— Знам — каза отчетливо.

Отново посегна за завивка и той пак й попречи.

— Студено ми е — проплака тя.

— Аз ще те завия.

Но той нямаше предвид одеялата. Притегли я под себе си и тя усети в тялото му огъня, който подклаждаше блясъка в очите му. Справи се с ужаса, плъзнал в нея, и се приготви да се изправи лице в лице с последствията от собствената си глупост. Но не и срещу последствията на страстта си.

Той почти заповеднически я подкани.

— А сега ми кажи как стана така, че Лайънъл е твое дете?

Тя постави ръка върху устните си. Усещаше как те се движат, докато говори. Но говореше, без да обясни нищо.

— Никога не съм ти казвала нещо, което да е важно.

Начинът, по който тя се измъкна, го вбеси и той я притисна под себе си.