Читать «Гняв» онлайн - страница 74

— Лично?

— Разбира се — тя се засмя. — Но подбудите му не бяха породени от някакво чувство за дълг, уверявам те. Единствено и само в името на благосъстоянието на Уентхейвън. Йоркската династия тогава изглеждаше непоклатима на трона. Обучи ме така, че да се превърна в нещо, което е от първа необходимост за Елизабет. И аз направих това.

— Заради семейството си?

— Заради Елизабет — поправи го тя. — Тя ме обичаше повече от сестра.

— А баща ти въобще ли не те обича?

— Той ме обича толкова, колкото е способен да обича, може би никак.

Грифит повдигна косите й и прокара пръстите си през тях като гребен.

— Ти се справяш добре с липсата на обич от негова страна.

Тя сви рамене.

— На човек не може да му липсва нещо, което никога не е имал.

Той си спомни за топлите отношения, които поддържаше със своите родители и се замисли… Но тя беше права разбира се, тя не страдаше.

— Ако баща ми изпитваше поне капчица обич към мен, нямаше да ме отпрати далеч от дома и аз нямаше да се озова в двора, за да помагам на Елизабет — тя поклати глава. — Всъщност тя е импулсивна. Готова е да направи всичко в името на любовта.

Грифит я притисна още по-силно към себе си.

— А ти какво би направила в името на любовта?

Той искаше да разбере — беше ли жертвала себе си, за да помогне на Елизабет?

Но думите му прозвучаха като зов за обич.

Вече се бе стоплила и той усещаше това. Пръстите на краката й докосваха камъка, а тялото й попиваше топлината му. Въпреки това тя отново се разтрепери, преди да се надигне на лакът и да го погледне в лицето.

— Какво бих направила в името на любовта?

Изглеждаше готова, като ученик, да изпълни всяко негово желание и отхвърляше с жест неизречените му съмнения.

Той искаше тя да го обича, да му даде всичко, което някога е давала на мъж. И дори повече от това.

— Не мога! — прошепна тя.

— Никога няма да те насиля — той се усмихна и въпреки грубите черти на лицето му тази усмивка я привличаше. Образът на този Грифит, отразен в очите й бе изрисуван с четката на обожанието и красотата.

— Ще бъде пагубно.

— Ще бъде… — смехът прозвуча дълбоко в гърдите му — … великолепно.

Тя се наклони към него и пусната й коса се разпиля около тях в бавен водопад от есенно великолепие и Мериън докосна устните му със своите.

Беше опитал вкуса й преди. Сега обаче му се наслади. Отворените й устни, страните й като праскова, ароматът на кедър, лъхащ от дълго необличаната й рокля. Звукът от свличането на шала и на пода, шумоленето на панделките, докато ги развързваше, дългите стегнати бедра, начинът, по който смъкна с пръстите на краката си роклята надолу, огненият мъх на венериния й хълм.

— Ако това беше вратата към ада — промълви той, — щях да умра неизповядан.

Тя се засмя дрезгаво, доволна и развеселена.

— И аз те харесвам много. Косъмчетата на гърдите ти и твоето… всички косми по тялото ти са черни тя прокара пръсти през косата му. А тя е тъмнокафява. Да не я боядисваш с орехови черупки?

Внезапното възмущение му попречи в момента да си спомни за тяхната първа среща и възнегодува.