Читать «Гняв» онлайн - страница 75

— Не!

След това звънкият й смях му помогна да разбере закачката й. Той я наказа с една целувка, която започна своя бавен път от устните и продължи с нарастваща страст до пръстите на краката й.

Това не беше някаква изумителна демонстрация на неговото любовно майсторство. Той просто докосваше с устни местата, които беше жадувал да докосне. Нали всъщност я наказваше за дързостта й — но така, че тя да не може да осъзнае наказанието. Нежните й стонове прозвучаха вълшебно, приглушени във възглавницата. Всичко — начинът, по който беше забила юмруци във възглавницата, извитото й в дъга като на настръхнала котка тяло, напрегнато като тетива на лък — говореше за невинност, до която не се беше докосвала ръката на любовник. Грифит посегна, жадуващ за този първи път, за вълшебството, което се криеше в него.

Тя се отдръпна.

— Не трябваше…

— Да забравям гърба ти? Вярно — той я обърна и този път целувките му поеха обратния път, докато зарови лице в косите й и долепи устни в тила й.

Това й хареса и тя му го показа, като се притисна страстно към него, когато той отново я извърна с лице към себе си. Грифит се отпусна с цялата си тежест върху нея, за да я усети докрай и в същото време да не й даде възможност да осъзнае, че вече е само и единствено негово притежание. Той обхвана с длани разрошената й главица, задържа я и погледна Мериън дълбоко в очите.

— Ти си моя — каза той.

Както неведнъж се бе случвало досега, тя прибърза.

— Засега.

Това не беше отговорът, който той очакваше. Искаше тя да осъзнае, че това, което сега гори в него, ще гори винаги, но чертите на лицето й се успокоиха и той прочете в тях завръщането на трезвия разум, докато той не можеше вече да спре. Не можеше да се контролира, побъркан от лудо желание за нея. Той разбра, че може да предизвика същото лудо влечение у нея не защото беше най-изкусният любовник на този свят, а защото вече бе осъзнал, че са родени един за друг.

Въпреки че тя не направи опит да се изплъзне от ръцете му, той й нареди.

— Не мърдай. Нека да ти покажа…

Всичко!

Целувката му изтръгна от гърдите й стенание на удоволствие. Докосването на устните му беше за нея като откровение. Той намираше всички най-нежни точки на удоволствието, докато тя остана без задръжки и без разум.

Това беше обожание.

Открито и неподправено, без опита на сладострастието. Ръцете й се плъзгаха неумело по тялото му, страните й се бяха зачервили, очите й бяха объркани. Като че ли не можеше да преодолее срама, че се е оставила да я завладеят. Грифит имаше усещането, че е владетел на висините. За него тя изживяваше своя първи любовен миг. Нищо в нея не му подсказа, че някога й се е случвало подобно нещо. До мига на обладанието.

— Толкова си тясна — промълви той. — Толкова си тясна.

Имаше нещо смущаващо, но в този миг на удоволствие той не можеше да разсъждава. Тялото му се разтърсваше и извиваше. Силите му стигаха единствено да овладява страстта си, за да не полудее. Той ненаситно я целуваше, целуваше чувствителните връхчета на гърдите й, галеше единственото място, което все още не беше обладал.