Читать «Гняв» онлайн - страница 73

— Постой така — промълви той.

Тя въздъхна и се отпусна. Дъхът й галеше кожата му, ръката й докосна къдравите косъмчета на мустаците му.

— Само исках да те погледам — прошепна тя.

Той се усмихна, приласкал главата й до дланта си, доволен, че тя не може да види усмивката, предизвикана от нейното признание.

— Всички момичета обичат да ме гледат, но малко са тези, които имат привилегията да ме докосват.

Тя повдигна глава при това нетипично за него изявление, но той отново нежно я притисна към гърдите си.

— Чуваш ли сърцето ми?

— Да.

— Не е промушено, достатъчно здраво е да…

Тя го целуна.

О, само невинно и леко го докосна с устни. Мястото, под което биеше сърцето му.

Но тази целувка отпусна още малко юздите на разлудувалия се жребец, който пришпорваше… който пришпорваше и него самия.

Тя отпусна глава и той помисли, че няма да успее да поеме достатъчно въздух, за да напълни дробовете си. Знаеше, че тя чува предателското препускане на сърцето му, но не знаеше дали се притеснява от това. Блясъкът на огнената й коса го привлече. Той докосна челото й с длан и нежно го погали. Пръстите му сякаш не се подчиняваха на неговата воля, а вършеха всичко по своя собствена воля! Те се спуснаха около ушите, после надолу към шията. Погалиха тила й и спряха при плитката. Той вдигна ръка и започна отново.

— Момиче, казвал ли съм ти колко е красива косата ти?

— Не.

Той едва чу отговора й, но дъхът й затопли гърдите му и той притвори очи, за да се наслади на удоволствието.

— Колко е дълга, когато я пуснеш свободна?

— Стига до… а-а…

Той погали с длан меката и жива плът, която Мериън не назова и скришом развърза панделката, стегнала края на плитката й.

— И аз така мислех.

— Мога да седна на нея, когато е пусната. Щеше да бъде по-дълга, но…

Тя замлъкна, когато той свали вълнения шал от раменете й и почти усети допира на дланта му през тънкия плат на роклята.

— Но? — подтикна я той да продължи.

— Когато бях дете, ненавиждах цвета й, всички ми се подиграваха… Взех една ножица и…

— Трябва да овладяваш поривите си — той се учуди на наглостта си. Та нали те бяха един до друг в леглото благодарение на неговата необузданост, а не на нейната. Започна внимателно да разплита косата й.

— Да, когато бях млада, но след като навърших пет години, вече много добре знаех всичките си задължения и се научих да контролирам лудешките си пориви. Баща ми се погрижи за това.

Искаше да я попита какво друго тогава я бе тласнало към леглото на мъжа, от когото беше родила Лайънъл, но въпросът му щеше да я ядоса и разтревожи. А не искаше да жертва нито топлината, нито непринудения им разговор, от който научаваше толкова много.

Може би благодарение на гъстия мрак, който цареше в стаята, или на усамотението им, или на необичайната ситуация, в която се намираха, но те разговаряха.

Не се заяждаха, не се противопоставяха един на друг. Всеки от тях говореше за себе си и това му харесваше.

— Баща ти?

— Да, преди да ме заведе при Елизабет, той лично ме обучи да изпълнявам задълженията, които ще имам при моята покровителка.