Читать «Гняв» онлайн - страница 72

— Никъде няма да ходиш, Артър — заповяда му Грифит, но Арт се измъкна през вратата, без да се обърне повече назад. — Проклето магаре! — изсъска Грифит през зъби. — Дано оная перачка го довърши.

Ръцете му направо се тресяха и Мериън прошепна.

— Ядосан ли си?

— Не, не на теб — успокои я той, но се срамуваше да й предложи да седне в леглото и да стопли краката си на камъка. Годините на безмилостно въздържание му действаха като забити в хълбока на буен кон шпори. Той с мъка си наложи да не целуне ръката й. Овладя се, изблъсквайки безжалостно надалеч порива си, като си припомни, че в крайна сметка той е ездачът, а не жребец, който трябва да бъде обязден.

Тя издърпа ръцете си и каза.

— Прав си. Не трябваше да слизам долу. Съжалявам. Няма да те безпокоя повече.

Той целуна ръката й.

— Притеснявам се за теб. Каза, че си сънувала кошмари?

Без да се досети, че това е уловка, тя закри очите си с длан.

— Беше ужасно. Къщичката беше цялата в пламъци. Не можех да открия никъде Лайънъл, изведнъж се натъкнах на теб, ти беше промушен в сърцето…

Със свободната си ръка той дръпна ръката й от очите и усети влажните й ресници. Сълзите блестяха по страните й. Тя подсмръкна. Грифит я хвана за кръста, повдигна я и я сложи върху леглото. След като подпъхна одеялото около краката й, той затегна възела на робата й и прошепна.

— Седни до мен.

— Защо правиш това? — извиси глас тя.

— Какво, момичето ми?

— Да ме метнеш на леглото и да ме накараш да направя това, което ти искаш, и чак след това да ми дадеш шанс да го направя, защото и аз го искам?

Той се засмя, почувствал се уютно от натиска на бедрото й върху неговото, доволен, че чаршафът между тях все още не позволява да усети истински допира на плътта й. Побутна я върху възглавницата до неговата и каза.

— Легни. Открих, че човек постига това, което иска, като не дава избор на хората.

— Особено на жените? — в гласа й се прокрадна обида.

— Особено на слабоумните хора — поправи я той и, преди тя да му отговори, попита. — Не си имала възможност да прегърнеш детето и затова си дошла да прегърнеш мен вместо него?

Тя вече не трепереше както преди малко, но вместо това цялата се сгърчи и тялото й сякаш се сви. Беше изплашена, развълнувана, уязвима. Всяка млада жена е била предупреждавана за опасностите, които крие едно посещение в спалнята на мъж. Мериън сама се беше убедила, че това е реална опасност — Лайънъл беше доказателството. Но тя се беше преборила със задръжките си, за да дойде при него.

Разтърсвана от страх. Но беше дошла при него.

И той щеше да потисне мъжката си природа и да й даде човешкото отношение, за което тя копнееше.

Той погали раменете й и притегли главата й към себе си, докато страната й се опря в голите му гърди. Тя се съпротивляваше разбира се, но неговата настойчивост и сила преодоляха съпротивата й.