Читать «Гняв» онлайн - страница 68

Изненадан, Грифит изпълни необикновеното нареждане. Струпа цепениците до Арт и клекна редом.

— Никога не си се оплаквал така преди.

— Никога не съм си и представял, че ще доживея деня, в който ще се оплача — Арт разбута енергично огъня и от главните се разхвърчаха искри. — Знаеш ли, че вдовичката Джейн е погребала петима съпрузи?

— А! — Грифит почеса брадичката си, като се опитваше да осмисли казаното. — Не, не знаех това. Пет? Така ли?

— Пет — Арт посочи въглените. — Сложи пънчето ей там. Петима съпрузи. И, обзалагам се, знам защо са обърнали петалата.

— Отрова? Магия?

— Изтощение. Тя е юркала старите плъхове до смърт и днес проклетницата едва не довърши и мен.

Объркан от искрено драматичния тон на Арт, Грифит попита:

— Юркала ги е да перат?

— Да я оправят! Тази жена…

Грифит се разсмя.

— … има в задника си такъв бодил, какъвто не съм видял у никоя друга жена, която съм имал.

Грифит се превиваше от смях и Арт свирепо го изгледа.

— А съм имал доста.

— Заслужаваше си да доживея до днес, за да видя този ден — каза Грифит задъхано, когато отново беше в състояние да говори.

— Можеше да ме убие.

— Поне щеше да умреш щастлив.

— Но тогава ти нямаше да получиш сведенията, заради които се прежалих — изръмжа Арт.

Грифит бързо изтрезня.

— Какво научи?

— От началото на зимата тук бавно са започнали да пристигат наемници, повечето чужденци и варвари — Арт премигна с едното си око срещу пушека, докато стъкваше огъня. — Селяните на Уентхейвън ги държат, под око, но има и по-лошо от това. Тези наемници са банда грубияни и нямат търпение да воюват, за да плячкосват. Дотолкова, че една вечер се напили здравата и отишли в селото надолу по пътя. Изнасилили много жени, изпекли едно бебе на кол и запалили половината колиби.

Спомняйки си са покритото с белези лице на Кледуин и намерението му да посети Мериън, Грифит се наклони към огъня и прошепна.

— Мили Боже!

— Четири семейства са изгорели. Уентхейвън платил за всичко и наемниците оттогава не са правили пакости, но…

Грифит изхлузи ботушите си и ги сложи на плочата до камината.

— Знае ли вдовичката ти защо са тук?

— Не, но се обзалагам, че аз знам — Арт се загледа в пламъците, като че ли сред тях беше изписана божествената истина. — Ти ли казваше да обединим сили с онези ирландски бунтовници?

— Със самозвания граф Уоруик? Може би. Но лейди Мериън има тайни и подозирам, че Хенри се опасява от тези тайни.

— Ти смяташ, че нейните тайни са причина за личната армия на Уентхейвън?

— Нищо не знам. Знам само това, което съм видял с очите си — той направи знак с ръка на Арт и те продължиха разговора си, седнали върху скритото под балдахина легло. Придърпвайки Арт към себе си, Грифит промълви.

— Какво би станало, ако бащата на Лайънъл е с кралска кръв?

Грифит видя, че е успял да изненада пъргавия ум на Арт, прикрит зад маската на старостта.

— Не е някой от принцовете, които изчезнаха от кулата, защото бяха твърде млади. Какво ще кажеш за крал Едуард, баща им, той беше голям развратник?

— Дори Едуард да беше умрял, докато е зачевал Лайънъл, Лайънъл пак трябваше да бъде най-малко тригодишен.