Читать «Гняв» онлайн - страница 67

— Да — съгласи се Сесил. — Никога не съм предполагала, че една-единствена мъничка думичка може толкова да ме развълнува.

Като продължаваше да притиска в прегръдките си Лайънъл, Мериън събра одеялото и стана. Пламъците зад нея осветяваха полата й и тъканта прозираше. Дългите й крака се очертаваха ясно и ако Грифит можеше да се помръдне, щеше да закрие с ръка тази гледка от Арт. Вместо това той остана на мястото си като истукан и се почувства пълен глупак, докато тя завиваше сина си в одеялото.

Мериън спря, преди да тръгне нагоре по стълбата, и каза.

— Лайънъл, пожелай на Грифит и на Арт лека нощ.

Все още изцяло завладяна от вълнението си покрай чудодейното проговаряне на Лайънъл, за да може да се надява на още чудеса, тя тръгна, без да изчака отговора му.

Но Лайънъл каза.

— Грифит.

Гордостта и ужасът се редуваха в изражението на Мериън и тя се олюля, като че Лайънъл беше станал изведнъж прекалено тежък за нея.

За първи път от години насам Грифит усети как кръвта нахлува в страните му и той се изкашля, преди да отговори прегракнало.

— Приятни сънища, малчо.

— Мисля, че това отговаря на въпроса преди малко дали ще каже нещо друго — каза Арт. В гласа му звучаха такива тържествени нотки, каквито Грифит не беше чувал никога досега.

Сесил протегна ръце към Лайънъл.

— Нека да го взема, милейди.

Мериън неохотно й го подаде и след това обърна развълнуваното си лице към Грифит и Арт.

— Първата му думичка беше „не“. Означава ли това, че ще бъде воин? — тя звучно се разсмя и последва Сесил по стълбата.

Грифит продължи да гледа след нея. От отвора на тавана до него достигаха шумовете от двете жени, докато приготвяха леглото на Лайънъл за сън. Малкият се разписка, явно се съпротивляваше, но лесно се предаде, изморен от изпълнения с преживявания ден. Мърморенето на женските гласове утихна. В последвалата тишина Грифит се остави на воля на въображението си — нещо, което от дълго време не беше правил.

Дали Мериън вече си беше легнала? Дали все още носеше онази тясна рокля, или голото й тяло се наслаждаваше на хладния допир на чаршафите? Ако беше…

Арт успя да скрие любопитството в очите си, с което наблюдаваше Грифит, когато той се обърна към него.

— Лайънъл каза най-напред „мама“. Каза го днес следобед. Да й кажа ли?

— Не, ако го е казал на теб — отвърна Арт. — По-добре е да си мисли, че първата му думичка е „не“ и че я е казал на нея.

— И аз така мислех — Грифит разтри с длан слепоочията си, защото главата го болеше. — Радвам се, че съм направил едно добро нещо днес.

— Говори ли с наемниците? — попита Арт.

— Да.

— Значи си направил две добри неща.

— Подушвам предателство — Грифит отново погледна към дупката на тавана. — И не знам откъде идва то.

— Не е от Мериън — възмути се Арт на неизреченото предположение на Грифит.

— Не от нея, но заради нея, кълна се — Грифит хвана Арт за рамото. — Нека да подсилим огъня и да седнем под балдахина на леглото. — Ще бъде по-топло и по-безопасно за обитателите над нас.

— Ти донеси дърва. Изморих се да ти слугувам днес.