Читать «Гняв» онлайн - страница 70

Арт се свлече от леглото, донесе каната и халби за бирата и двамата отпиха по глътка.

— Мислиш ли, че Хенри има намерение да убие момчето?

— Ричард има и други копелета. И Хенри не ги е убил — Арт се взря в Грифит настоятелно и той трябваше да се съгласи.

— Но не се е отнасял и добре с тях.

— По дяволите, не ми харесва това, Грифит. Всичко си идва на мястото. Лейди Мериън има дете от Ричард. Уентхейвън узнава за това и вижда шанс да стане регент на краля — Арт пресуши халбата си. — Ако успее да качи Лайънъл на трона…

— Това е причината замъкът на Уентхейвън да пращи по шевовете от наемници, а той самият да заговорничи с ирландците да свалят Хенри от трона — Грифит отпи отново и подаде чашата си. — Или може би възнамерява да използва това въстание, за да задуши зловонието на собствените си грехове.

— Междувременно Хенри установява кой е бащата на момчето, донасят му за плановете на Уентхейвън и той ни изпраща да се грижим за Мериън и Лайънъл, като знае много добре, че може да се наложи да ни заповяда да убием момчето.

— Не мога да убия дете и Хенри знае това. Тук изниква едно противоречие — Грифит заби юмрук в дланта си. — Защо Хенри не ми каза от какво се страхува? Пропускаме някаква част от плана му.

Изведнъж чуха тихи стъпки. Извърнаха се, извадиха ножове и зачакаха.

Мериън беше застанала между тях и стълбите.

— Махнете ножовете. Нищо няма да ви направя.

Гласът й прозвуча твърдо, но високата й фигура се олюляваше като върба от лек ветрец. Все още беше облечена с роклята, но стискаше в ръка преметнат през раменете вълнен шал. Къдричките на шапката й потрепваха едновременно с нея.

Грифит сдържа инстинкта си да се хвърли напред и размени поглед с Арт. Двамата едновременно прибраха ножовете си и се засмяха по един и същи младежки начин, като се надяваха лицата им да изглеждат възможно най-невинни.

— Лейди Мериън, момичето ни, ти ни изненада — заяви Арт.

— Стар навик — Грифит потупа възглавницата, под която беше скрил ножа си.

— Чух гласове и помислих… — тя потътри босите си крака по студения дъсчен под.

— Сигурно. И ние се радваме, че дойде при нас — Арт й намигна с единственото си око й това така подейства на Мериън, че тя се усмихна, макар и за миг. — Ъ-ъ… искаш ли да продължим да говорим за това, което си говорехте, или предлагаш да сменим темата?

— Не успях да разбера това, което си говорехте, все пак приказката ви беше на уелски.

— Да — съгласи се сърдечно Грифит.

— От скука обсъждахме предимствата на уелската бира пред английската — Арт напълни празната чаша на Грифит и я предложи на Мериън. — Искаш ли да опиташ, преди да се съгласиш?

Арт я примами с плътния си гърлен смях и тя пристъпи напред, втренчила очи в чашата.

— Ще бъде предателство да се съгласиш, без да си вкусила, но ще разбереш от какво растат силни уелските мъже, а жените стават красиви, като опиташ бирата.

Тя пристъпи една крачка.

— Но това е английска бира. Как мога да направя сравнение?

Арт удари челото си с длан, като че ли едва сега разбра, че я е заблуждавал, без да иска.