Читать «Гняв» онлайн - страница 69

Арт навлажни устни и с неохота предложи името, за което и двамата мислеха.

— Ричард?

Грифит не се съгласи. Нито пък направи предположение. Само се задоволи да наблюдава Арт, който изглеждаше ту замислен, ту отчаян.

Накрая възрастният мъж избухна.

— Но ако е Ричард, защо? Защо тя ще направи това?

— За власт! За богатства! — обмисляше на глас Грифит. — За възможността да стане кралица, когато жената на Ричард умре.

Арт се отдръпна назад, свил ръце в юмруци.

— Понякога ми идва да ти забия един. Изглежда си голям глупак, щом можеш да допуснеш такова нещо за лейди Мериън. Тя е най-сладката мома, която някога съм виждал.

Грифит изрева.

— Сладка!

Арт го сгълча за избухването.

Грифит заговори шепнешком.

— Сладка! Това е последното определение, което бих прикачил на Мериън. Но наистина споделям опасенията ти. Когато ми счупи носа, тя каза нещо. Или болката е замъглила главата ми, или аз наистина съм прекалено глупав, щом го подминах ей така.

— Е, вече идваш на себе си — прошепна на свой ред Арт.

— Тя твърдеше, че лейди Елизабет е жертвала всичко, за да спаси братята си от смъртоносната прегръдка на Ричард — Грифит смъкна дрехата през главата си и я хвърли на пода до леглото.

— Тя е права, знаеш ли? — каза Арт. — Наметката за нищо не я бива!

— Утре ще се облека като паун — отвърна Грифит. Свали туниката си, след това и чорапите. Гол и треперещ от вечерния хлад в стаята въпреки горящия огън, той дръпна една черга около раменете си и мушна крака под завивките. — Може би намерих обяснението за поведението на Елизабет в двора на Ричард.

Този път Арт извика.

— А беше толкова убеден, че Елизабет е ужасна негодница.

— Признавам — Грифит се зарадва на приятната хладина на чаршафите, защото държаха съзнанието му будно, а той имаше нужда от това. Той беше воин, обикновен и груб. Често му се бе случвало да не успее да намери изход от лабиринта интриги в двореца. Този път се страхуваше, че поредната интрига ще приключи със смърт — неговата собствена, на Арт, на Мериън, на Лайънъл — ако направи само един грешен ход. Отговорността му тежеше и в същото време го предизвикваше. — Но Хенри взе в обятията си Елизабет с любов и сякаш я цени повече от всички други. А Хенри не е глупак, така че…

— Значи ти вярваш, че лейди Мериън е пожертвала всичко за младите принцове?

Грифит с готовност й отдаде дължимото.

— Тя е предана.

— Да. И е смела до безумие. Мислиш ли, че крал Ричард III е убил принцовете, след това е използвал сестра им — заради уважението — и е накарал нейната първа придворна дама да мисли, че на принцовете може да се помогне, като се отнеме девствеността й в неговото легло?

Обикновено Грифит високо оценяваше умението на Арт картинно да описва събитията. Но не и тази вечер. Не и когато ставаше въпрос за Мериън. Мисълта, че Ричард е успял да я шантажира и изнасили, го вбесяваше.

— Това е възможност, която трябва да имаме предвид.

— Докато собствената му жена лежи на смъртно легло — Арт разтърка корема си. — Направо ми се повръща.

— Това обяснява защо Хенри ни изпрати при лейди Мериън и нейния син.