Читать «Гняв» онлайн - страница 52

— Искаш ли да седнеш тук, момчето ми?

Лайънъл преценяващо изгледа Грифит, след това зарови глава в скута му.

— Лайънъл! — извика Мериън и се надигна.

Детето се бе отдръпнало на малко разстояние и с все сила отново се втурна към Грифит, като заби глава в слабините му в знак на доброто си отношение към него.

— Няма да го изям — Грифит махна с ръка да я спре, защитавайки момчето, но в гласа му се усети напрежение, а лицето му беше пребледняло. — Просто е любвеобилен.

— Такава любвеобилност може да смачка един мъж — обобщи Арт, като наблегна на „смачка“ и Мериън прикри с ръка устата си.

Щеше да е неприлично да се изсмее, дори и от съчувствие.

Арт продължи.

— Все пак, не е толкова страшно да ти пръснат малките дрънкала. Ти и без това не ги използваш.

Сесил се изкиска.

— Дрънкала.

Но на Мериън не й беше до смях. Грифит възнамеряваше да използва дрънкалата си само преди час и то с нея. Но дори и той да си спомняше за това, с нищо не го показа. Вместо това няколко пъти пое дълбоко въздух, успя да се съвземе и намести Лайънъл върху единия си крак, като внимаваше детето да не го изрита отново с крачетата си. Той избърса потта от челото на момчето и каза.

— Сесил, казваш, че си го видяла като тръгва. Носеше ли нещо?

Лайънъл започна да се върти, за да се намести по-удобно, и Грифит му помогна.

— Каза, че си оставила Лайънъл, върнала си се и си наблюдавала къщичката. Това означава…

— Не носеше нищо… това видях.

По лицето на Сесил беше избила червенина и Мериън и Грифит се спогледаха зад гърба й. Мериън знаеше, че и двамата си задаваха въпроса дали Сесил не лъже, че е наблюдавала къщичката. Стори им се, че Сесил иска да им каже нещо важно, но като че ли не й достига смелост да го направи. Без да сваля погледа си от нея, Мериън попита.

— Къде точно стоеше, когато наблюдаваше къщата?

Сесил отпусна долната си устна.

— В овощната градина.

— Оттам не може да се види много — каза Мериън, разстоянието е твърде голямо.

— А ти къде предлагаш да застана следващия път? — попита Сесил, дотолкова възбудена, че не си даваше сметка за непочтителното си държане. — Да вися на оградата?

Арт застана между Мериън и Сесил и посочи към дървената стълба, която водеше до един капак на тавана.

— По-добре се качи горе и приготви леглото за господарката си и за малкия господар, преди да си казала нещо, за което после ще съжаляваш.

Сесил пребледня.

— Ние няма да останем тук. Нали, милейди?

Още преди да е изрекла въпроса си, Грифит й отговори.

— Няма къде другаде да отидете.

Мериън разпери ръце.

— Ще слезем в някоя от долните спални. В крайна сметка…

— Ще останете тук — прекъсна я Грифит.

— … какво може да ни се случи в къщата на баща ми?

Приличащ повече от всеки друг път на див звяр, Грифит свъси вежди и те се събраха в една линия над носа му.

— Същото, което можеше да ви се случи, ако бяхте в онези стаи днес.

Мериън сви рамене.

— Вероятно нищо.

— Жено, ти не разбираш ли? — гласът на Грифит набираше сила. — Този, който е вилнял в къщата ти, не е бил някой добронамерен слуга, изпълняващ дълга си към твоя баща. Някой е искал нещо на всяка цена. Ако му се беше изпречила на пътя, можеше да те премахне.