Читать «Гняв» онлайн - страница 54

Той вдигна ръката си, в която държеше кожена кесия и я залюля.

— Златото ти е в мен.

— Златото ми! Бях забравила.

— Забравила? Как си могла да забравиш златото? Нали това търсят крадците?

Гласът му звучеше така, сякаш Грифит вече е прозрял истината, а тя усети, че е почти готова сама да му я каже. Никога преди не беше изпитвала желание да се довери на когото и да било. Сякаш този пратеник на краля беше използвал непозната алхимична смес, за да я изкуши.

Тя прекоси стаята, без да си направи труда да отговори на въпроса му, но когато посегна към кесията, той дръпна ръката си.

Ще се съглася да отидеш и сама да се срещнеш с баща си, ако ми обещаеш нещо.

— И какво е то?

— Че ще се върнеш да прекараш нощта тук. Дай ми думата си — той вдигна ръка, за да пресече протеста й. — Дай ми думата си или няма да ти дам парите.

Тя погледна гневно към кожената кесия.

— Докато ползваш леглото горе — продължи да я примамва Грифит, — репутацията ти няма да е в опасност. И това за теб няма да е проблем, защото не ме харесваш. Аз съм един грозен звяр, който е отдал цялата си преданост на Хенри Тюдор. Смятам, че крал Хенри трябва да опердаши яката твоята лейди Елизабет за предателствата й по време на управлението на Ричард и освен това смятам, че ти трябва да се омъжиш за мъж, който да те бие сутрин и вечер, докато влезеш в правия път.

Тя и сега заяви, както правеше всеки ден, откакто се беше върнала в замъка „Уентхейвън“.

— Никога няма да се омъжа! — каза го, без да влага никакъв подтекст в думите си.

— Мисля, че ще се омъжиш.

Това беше предизвикателство. Всяка негова дума направо преливаше от предизвикателство, включително и топлият му поглед. В очите му гореше златен блясък — като слънце, като огън. И непрекъснато й напомняше за безумната страст, с която му се беше отдала в овощната градина.

Мериън се надяваше Грифит да не е забравил това. Надяваше? Я стига, по-скоро приличаше на мъжкар, който отново чака удобния момент.

— Ще се върна — най-после каза тя.

Той й подаде кесията със злато, без да се усмихне, но тя усети доволството му да се излива като вълна върху нея.

Преди да успее да се разкае за глупостта си, Арт издърпа кесията от ръцете й.

— Ще я сложа тук — той показа с жест към високия бюфет, — та по-късно да можеш да си я вземеш. И, милейди, не се тревожете за онзи там. Грифит е грозен звяр и не ви заслужава. Обзалагам се, че не знаете дори цвета на очите му.

Мериън стрелна с очи Арт.

— Доста са жълти.

— Кафяви като кал — Арт прихна. — Когато не е развълнуван.

— Никога не съм ги виждала такива — отрече Мериън. — Жълти са като английската корона.

Арт се разсмя и я погледна право в очите. След това отмести погледа си към Грифит. Тя гледаше ту единия, ту другия, объркана от начина, по който те разговаряха, без да си кажат и дума. Когато стана ясно, че няма да споделят с нея това, за което ставаше въпрос, тя метна през рамо късата си пелерина и излезе.

Би затръшнала масивната дъбова врата, но беше прекалено тежка, а пантите заяждаха. Въпреки това звукът от глухия удар, когато хлопна вратата зад гърба си, подсказа ясно намеренията й. Грифит докосна с пръст натъртеното място на носа си.