Читать «Гняв» онлайн - страница 51

— Един рус мъж дойде, почука на вратата, после през прозореца ми заяви, че трябва да влезе вътре. Отказах да му отворя, той се опита да ме сплаши, аз грабнах Лайънъл и избягах през задната врата.

Грифит вдигна крак върху пейката до нея и се наведе към Сесил.

— Защо не потърси помощ?

И без това тих, гласът на Сесил съвсем заглъхна.

— От кого? Почти всички бяха на лов, а и не знаех кой е изпратил непознатия…

— Добре си направила, Сесил — каза Мериън.

— Защо? — попита Грифит.

Лайънъл случайно ритна топката и се спъна в нея. Отпусната върху дебелия килим, Мериън наблюдаваше сина си с нарастващ интерес и не обърна внимание на въпроса на Грифит. Грифит спусна крака си и пристъпи напред. Ботушите му се озоваха пред очите й.

— Защо? Какви подозрения имаш, че не желаеш прислужницата ти да потърси помощ от хората на баща ти?

Мериън трябваше да извие врата си, за да го погледне, като вътрешно се възмущаваше от високия му ръст. Не беше честно от негова страна да използва това си предимство в момента.

— Има въпроси, които е по-добре да не се задават в този замък. Има и въпроси, на които аз не искам да отговарям. Но аз искам да знам — този път тя се обърна към Сесил, — виждала ли си преди този рус мъж?

Грифит застана прав до огъня.

Сесил отметна воала, прикрепен към островърхата й шапчица.

— Не можах да го видя много добре, не го изчаках да влезе през вратата, но имаше нещо в него, което ми се стори познато.

— Познато? — насърчи я Мериън.

— Беше висок и красив, с широки рамене — Сесил определи широчината, като разтвори ръце. — Като рицар.

Грифит направи предположение, в чиято правота се съмняваше.

— Харботъл?

— Да! — при споменаването на това име Сесил застана нащрек, като спаниел, готов да вдигне бекас. — Да, приличаше на Харботъл.

— Освен ако има брат близнак — каза Мериън. — Харботъл беше с мен.

Грифит попита.

— През цялото време ли?

— Не, но беше с ловците и ме видя, когато се отделих — каза Мериън.

— Забеляза ли го сред ловната свита?

Гласът на Грифит звучеше като на епископ в църковен съд и тонът засегна Мериън.

— Трябваше ли?

Грифит протегна ръце към огъня, преди да отговори.

— Защото не ми се вярва да признае, че е претърсвал къщата ти.

Тя не можеше да спори с Грифит, въпреки че изгаряше от желание да обсъди с него има ли изобщо право да се намесва. Мъжете никога не помагат, освен ако не искат в замяна нещо. Тя не можеше да разчита на тяхната сила и когато след това те искаха своето възнаграждение, разочарованието й всеки път се задълбочаваше.

— Лейди Мериън, вие сте говорила с него? — Сесил въздъхна. — О-о!

Мериън едва не се разсмя на разочарованието на Сесил.

— Да, Харботъл е удобен, нали? Той има причина да ми желае злото.

— Има и други, които ви желаят злото — Сесил кръстоса ръце, а по страните й се стекоха сълзи. — О, милейди, толкова ме е страх.

— Точно това са искали — Грифит седна на един стол пред пламъците. — Откраднал ли е нещо мошеникът?

— Откъде да знам — Сесил се наведе и взе от пода едно дървено конче играчка. — След това не съм влизала вътре.

Топката на Лайънъл със звън се изтърколи до краката на Грифит. Грифит протегна ръце към него.