Читать «Гняв» онлайн - страница 53

— Баща ми…

— Не проумявам защо си убедена, че това е дело на баща ти. Какво ще иска да открадне? Какво може да търси там? — попита Грифит.

Очите на Мериън през цялото време отбягваха погледа му.

— Не твърдя, че познавам добре баща си.

— Ако приемем, че той е наредил да се извърши това разбойничество, тогава може ли изобщо да имаш доверие на някой от неговите лакеи? — тя трепна и той забеляза това. — Засега поне успяхме да стигнем донякъде. Но все още нямаме отговори на куп въпроси и докато не ги намерим, ще те пазим внимателно.

Тя за миг го погледна и веднага отмести очите си.

— Не мога да остана тук с теб.

— Грижиш се за репутацията си?

Въпросът му беше саркастичен, но това не я интересуваше. Поне не толкова много.

— Няма да позволя да плъзнат приказки, че ти топля леглото.

— Сесил ще спи с теб в едно легло — реши той.

— Няма! — разгорещено възрази Сесил.

Преди Грифит да успее да отговори, Арт пристъпи към момичето и го плесна през ухото.

— Ще останете.

Островърхата шапчица наскърбено се люшна, след това се килна на една страна и се задържа върху главата само благодарение на прикрепващия воал. Сесил се разрева, възмутена от грубото отношение или от заповедта да останат, но Арт изобщо не се трогна от сълзите й. Той посочи към витата стълба и каза.

— И най-хитрата английска прислужница не може да си позволява да противоречи на моя господар. Качвай се горе, преди да съм те пернал и по другото ухо.

Мериън не одобряваше начина му на действие, но Сесил не изчака господарката й да я защити. Тя скочи, обляна в сълзи, и застана разтреперена между вратата и стълбите. Дълго не свали поглед от Мериън, после се разрида.

— Не мога да ви изоставя — каза тя и пое нагоре по стълбата.

Мериън закърши пръсти.

— Виж какво направи сега. Разплака я.

Арт подигравателно се усмихна.

— Глупавите жени само това и правят.

— Да, а след това ще размени възглавниците и аз ще спя на мократа.

Грифит се засмя доволно.

— Значи оставате.

Тя бойко пое въздух, готова да му възрази, но Арт я изпревари.

— Ловната свита току-що се върна.

Мериън се изправи и избърса с длан мястото, където беше седяла.

— В такъв случай отивам да поговоря с Уентхейвън.

Грифит се опита да стане, но Лайънъл опря ръчички в гърдите му и той отново се отпусна върху стола.

— Не можеш да отидеш сама.

— Не можеш да дойдеш с мен!

Грифит отвори уста, за да протестира, но тя го отряза.

— Не се прави на глупак. Трябва да разбера дали Уентхейвън е изпратил този обесник в дома ми. Ако той го е направил, трябва да разбера защо. Ако не е…

— Ако не е? — попита Арт.

— Ако не е той, направил е грешка. Обича да се перчи, че знае всичко, което става на негова територия — Мериън повдигна развеселена едната си вежда. — И за мен ще бъде огромно удоволствие да му съобщя нещо, което не знае.

— Мериън — дълбокият гърлен глас на Грифит я върна на земята.

— Какво? — дори и в собствените й уши въпросът прозвуча грубо, но не й се слушаха повече наставления. Не й се нравеше желанието на този мъж да поеме върху себе си отговорността за нейната личност.