Читать «Гняв» онлайн - страница 50

— Лайънъл — пропя името му Арт. — Защо не търкулнеш топката към мама?

Лайънъл изгледа преценяващо Мериън.

— И мама ще я търкулне обратно към теб — окуражи го Грифит.

Горд със своята придобивка, Лайънъл вдигна топката и я запрати с всичка сила към майка си. Арт извика, Грифит посегна, за да я пресрещне, но Мериън я улови още във въздуха.

— Имаш добра ръка, сине — тя подхвърли кълбото нагоре и отново го хвана. — Ела тук и ще те науча да се прицелваш.

Лайънъл тръгна към нея с още несигурните си крачета и най-сетне даде възможност на Мериън да го прегърне. Тя го задържа само миг в прегръдката си, след това го намести удобно в извивката на ръката си и изпълни обещанието си. Когато той търкулна топката към Арт, тя попита.

— Сам ли изкачи стълбите?

— Да, сам се качи.

Мериън така се разтрепери при мисълта, че бебето й се е катерило само по тези стръмни, тъмни каменни стълби, че зъбите й едва не затракаха.

— Само на две — промълви тя. — За Бога, та той е само на две годинки! — тя го прегърна още веднъж, но детето се измъкна от прегръдката й и се заклатушка към Арт.

— Виж, момичето ми, това не е никак лошо — успокои я Арт. — Като изключим, че се страхуваше, той се справи много добре. Намерих го да се крие в леглото, когато се върнах от пералнята. Едно съвсем мъничко момченце, само очи и коса. Отначало май не ме хареса, но като му казах, че живея в тази стая и съм запазил тази топка специално за него, всичко се оправи.

За пръв път, откакто беше влязла в стаята, Мериън се огледа наоколо. По мебелите вече нямаше прах, прозорците блестяха от чистота, огрени от късното следобедно слънце. В огромната камина гореше огън и почистените гоблени сякаш бяха оживели.

— О, Арт — каза тя, — страхотна работа си свършил тук.

— Стаята си я бива и слугите ви имаха нужда само от малко ръчкане, за да я почистят — Арт се изкиска. — Само от малко ръчкане и аз им го осигурих.

— Арт е специалист по ръчкането — думите на Грифит съвсем не звучаха като похвала.

— Не е нужно да ме сравняваш с кръчмарка — Арт търкулна сребърната топка по килима към Лайънъл.

Припомнила си отдавна отминалите в тази стая дни, Мериън каза.

— Спомням си как играех тук горе, като дете. Бях колкото него. Слушах кристалните гласчета на кълбото, вдишвах аромата на летните рози и виждах една усмивка.

— Майка ви — каза Арт. — Очарователна е.

Сесил изпищя при вратата. Всички се обърнаха към нея, а Мериън възмутено огледа братовчедка си.

— Какво има, Сесил?

Сесил се задържа за вратата и посочи Арт.

— Той е видял духа на покойната графиня.

Арт издуха носа си в шепа. Мериън не разбра защо го направи — дали нямаше кърпичка или така отговаряше на Сесил. Поведението на Сесил вече я вбесяваше и тя й заповяда.

— Влез! Седни и кажи какво стана.

Разрошена и останала без дъх от изкачването, Сесил се срути на най-близката пейка.