Читать «Гняв» онлайн - страница 48

— На Лайънъл му няма нищо, нали? — попита Грифит. Сесил погледна към него, отмести очи и отново го погледна колебливо.

Мериън сграбчи Сесил за рамото и я обърна към себе си.

— Сесил, нали му няма нищо на Лайънъл?

И без да дочака отговор, Мериън хукна към замъка и извика.

— Трябва да го намерим.

Сесил отказа да я последва, сякаш достойнството й на дама беше по-голямо от това на господарката й, но Мериън я дръпна след себе си. Грифит чу ужасения й вик, видя отвращението в очите на Мериън и се огледа.

Мериън му беше говорила за тази горичка като за своето тайно убежище. Между две дървета беше вързана люлка. Проникващите през листата слънчеви лъчи бяха нашарили дънерите, тревата и голите петна тъмна пръст. Приличаше на усамотено място, но някак си не подхождаше на жизнената Мериън. Глождеше го някакво подозрение и той последва жените, за да разкрие тайните на Мериън.

Настигна ги, когато те прекосяваха лехите с цветя. Островърхата шапчица на Сесил се беше изхлузила от главата й и тя я сграбчи миг преди да падне на земята, но Мериън не забеляза това. Когато приближиха сивите каменни стени на имението, по-дребната жена спря.

— Лейди Мериън, нямам намерение да препускам из къщата като някоя мъжкарана.

— Тогава стой тук.

— Лейди Мериън — Сесил я дръпна. — Искаш ли всички да узнаят, че Лайънъл е изчезнал?

Мериън убийствено я изгледа, но Сесил продължи настоятелно.

— Искаш ли всички да те зяпат, когато го намериш, и да те разпитват какво е станало в къщичката ти? Да се чудят какво е това нещо, което ти притежаваш, а някой е искал да го вземе?

Мериън тежко задиша. Тя стисна клепачи и когато след миг отвори очи, те не издаваха никакво безпокойство. Сега тя можеше да се покаже пред любопитните погледи на слугите и гостите на замъка и щеше да изглежда като Мериън, която Грифит бе видял за първи път. Безгрижната Мериън, която не съблюдаваше никакви предразсъдъци.

Грифит я проследи с поглед, докато тя изкачваше нетърпеливо стълбите, и се чудеше дали всъщност тя не таи в душата си някакво неосъществено желание, дали някаква тайна не беше причината да се държи по този начин и да не разкрива пред света своята истинска същност.

Тя кимна на слугата и той им отвори вратата. Мериън тръгна по главния коридор и поведе Грифит и Сесил покрай един свещеник, който остана със зяпнала уста.

— Добро утро, отче — поздрави тя, но не изчака отговора му. Зави по коридора към предишната стая на Грифит.

— Къде е Лайънъл? — попита Грифит.

Вече се виждаше вратата към кулата и крачките на Мериън станаха по-широки. Сесил посочи вратата.

— Там вътре.

Грифит изведнъж се досети.

— В кулата на графинята?

— Надявам се да е там — каза разгорещено Мериън.

Сесил успокояващо се намеси.

— Преди месеци по твое настояване направихме скривалище под стълбите и поставихме вътре детско юрганче. Той е там.