Читать «Гняв» онлайн - страница 43

Защото, ако не умре, той щеше да я убие. Тя изобщо не се съмняваше в това.

С разтреперени ръце развърза поводите на коня си и в същия миг се вцепени от ужас. До слуха й достигна тропот на конски копита.

— Грифит! — тя притисна гърдите си с юмрук. Толкова се зарадва, че сълзите едва не рукнаха от очите й. След това я заля вълна на безразсъдна ярост. Къде, по дяволите, беше той, когато имаше нужда от него? И тя извика. — Честно казано, много си закъснял да изпълниш ролята на смелия спасител, сър Рицарю — тя прехвърли крак през седлото и възседна предизвикателно коня, но той издърпа поводите от ръцете й.

— Какво искаш да кажеш? — той се приведе към нея и я погледна къде-къде по-застрашително от Харботъл. — Да те спася от какво?

Вече е твърде късно, за да премисля, твърде късно да се опитам да постъпя мъдро, осъзна Мериън.

Харботъл още беше на земята и се опитваше да си поеме дъх, но когато Мериън видя как гледа към нея и Грифит, косата й настръхна. Той беше намерил отговор на въпроса си „Кого друг очакваш?“. Без да мисли за собствената си безопасност, той изрази враждебността си с див рев и вторачи в тях кръвясалите си очи.

Мериън хвана ръката на Грифит и настоятелно я стисна.

— Не се занимавай с него. Вече си получи заслуженото.

Грифит поклати глава, слезе от коня и продума.

— Не, скъпа. Не! Той е гадина, а гадината заслужава да се смачка.

Мериън сграбчи Грифит за рамото.

— Не е твоя работа.

Той се извърна към нея и тя отдръпна ръката си. Грифит също оголи зъби и изръмжа. Мериън имаше чувството, че е кокал между две освирепели кучета. Гърленият глас на Грифит я стресна.

— От снощи насам е моя работа. Сега си върви в къщи, Мериън. Чакай ме там!

Той побутна муцуната на коня й, за да го насочи към пътя и когато животното се обърна, го плесна по задницата. Жребецът потръпна и се впусна в галон. Дали ще успея да овладея коня си при такова препускане, помисли тя. Проблемът не беше в това, че тя се подчиняваше на Грифит, проблемът се състоеше във факта, че тя не можеше да не се подчини.

Замъкът „Уентхейвън“ се издигаше върху остров сред малко красиво езеро. Тя премина като вихър през висящия мост и спря задъханото животно пред почти празните конюшни. Слава Богу, ловците все още не се бяха върнали. Когато тя влезе, конярчетата се втурнаха към нея. Мериън се плъзна от седлото и им подхвърли юздите с едно гъвкаво извиване на тялото.

Тръгна си бързо от конюшните не защото държеше на всяка цена да избегне срещата с Грифит, а защото искаше да се отърве от любопитството на момчетата.

Преди още да навлезе в овощната градина обаче, тя чу силния тропот на копита и обърканите й мисли прераснаха в паника. Тя хукна с всичка сила между дърветата, чупейки връхчетата на нацъфтелите клони и оставяйки дълбоки следи в меката почва.