Читать «Гняв» онлайн - страница 206

Изненадана, Мериън възрази.

— Това противоречи на църковните канони.

— Уентхейвън ме хранеше и обличаше тогава, когато църквата ме отхвърли. И най-напред се подчинявам на него.

Мериън въздъхна и напусна мрачната кула.

Копнееше за Грифит. От прозореца на стаята си в кулата тя го беше видяла да препуска на коня и моментално го беше разпознала. Ако любовта наистина не умира, тогава и неговата любов към нея трябваше да оцелее в тези премеждия. Тя искаше да намери убежище в тази любов. Тя искаше да бъде точно такава жена, от каквато той се нуждаеше, и да изкупи вината си за злините, които беше сторила.

Прозорците, под които минаваше, отразяваха почти приключилата битка. Наемниците отстъпваха пред свирепата атака на воините на Уентхейвън и се предаваха на отряд, сформиран от непознати английски рицари.

Дали Грифит ги беше призовал да го подкрепят? Нямаше съмнение. За Грифит нямаше невъзможни неща. Нали се върна на земята от смъртната бездна, в която беше потънал.

Сляпа за бъркотията около себе си, Мериън си проправяше път към мястото, където за последен път го бе видяла. Искаше да излезе на двора и нищо друго не я интересуваше. Не забелязваше светлокафявата Хани, която куцукаше, но се опитваше да я догони. Не забелязваше и тези, които недостойно ограбваха замъка, нито пък щуращите се ранени наемници, нито воините и слугите, които ги гонеха. Тя не забеляза дори процесията, тръгнала към нея, докато нечии силни пръсти не стиснаха ръката й.

Тя вдигна очи и видя лицето на своя крал.

— Къде отиваш? — попита Хенри.

Вцепенена от появата му, тя отвърна.

— При Грифит.

Той посегна, обърна личицето на Лайънъл към себе си и внимателно го погледна.

— Мислиш ли, че можеш да заведеш това дете, където ти искаш?

— Ваше Височество!

Той отстъпи встрани, за да не пречи на любопитните погледи на своите рицари.

— Къде можем да поговорим необезпокоявани?

Тя се огледа.

— Близо сме до… кабинета на баща ми. Там можем да… поговорим, както желаете. Баща ми повече не се… — тя с мъка преглътна и глухо продължи — … нуждае от кабинет в този замък.

Хенри я погледна — със същото внимание, с което беше огледал Лайънъл — и повиши глас, така че всички да го чуят:

— Разбрах, че баща ти е загинал, защитавайки своята вярност към мен срещу наемниците си — предатели.

Объркана, Мериън заекна:

— Аз… не разбирам…

— Ела — леко я побутна Хенри.

Тя ловко се измъкна от ръката му.

— Но Грифит…

— Върви да намериш лорд Грифит — заповяда Хенри на един от рицарите, все още застанал между Мериън и приближените си, за да не даде възможност да видят лицето на Лайънъл. — Изпрати го при нас.

Когато прекрачи прага на кабинета на Уентхейвън, в Мериън нахлуха спомени и тя се олюля под тежестта им. Само преди два часа Уентхейвън беше жив, тържествуващ, радостен от победата, която беше сигурен, че ще удържи. Сега лежеше с премазано тяло и неговият най-голям враг намяташе върху нея и притежанията й своята защитна мантия. С лъжата, която Хенри изрече пред свидетели, към нея щяха да се отнасят не само с търпимост, но и с уважение и преклонение. Щеше да бъде издигната на пиедестал — като дъщеря на герой.