Читать «Гняв» онлайн - страница 204

Грифит знаеше, че всеки миг — всеки проклет миг! — те ще залостят вратата с железните подпори и той ще остане вътре, а Хенри отвън.

Имаше нужда от помощ, имаше нужда от помощ сега. Къде беше Били? Къде беше обещаната от него помощ?

Грифит отблъсна нападателите си с рев и пришпори бойния си кон към средата на двора.

— За Англия! — ревът му изкънтя в крепостта. — Крал Хенри иска да влезе, а уелските службогонци отказват да му се подчинят.

Наемниците се смразиха, отправили поглед към крепостта. Дали английските воини щяха да пренебрегнат заповедите на своя владетел заради краля?

— За англичаните!

Никакъв отзвук. Наемниците започнаха презрително да оголват зъби в насмешка. Приличаха на глутница настървени вълци. В отчаянието си той извика:

— В името на вашия боен другар Били и вашата господарка Мериън!

Долните врати на крепостта се отвориха и английските воини се втурнаха навън. Последваха ги английски готвачи, английски прислужници, английски слугини, английски момчета.

Начело стоеше Били и крещеше заповеди като истински военачалник, докато двете сили се сблъскаха. Воините се справяха добре, както се очакваше, но Грифит остана поразен, когато видя момчетата да използват сребърните подноси като щитове, прислужниците да размахват железните ръжени като копия. Перачките налагаха главите на уелсците с бухалки, а готвачите разсичаха с ножове телата им, сякаш режеха филе.

В разгара на битката Шелдън пусна кучетата. И те се нахвърлиха върху наемниците.

Кледуин вдигна рязко забралото на възмалкия си шлем и започна да ругае хората си, вече притиснати от английската стихия. И преди да успее да вземе участие в битката, решетката започна бавно и тромаво да се вдига. Грифит бурно се изсмя на предводителя на наемниците и неговата ярост. Кледуин дочу звънкият му смях през писъците, ругатните и кучешкия лай и се озъби, като бълваше свирепи заплахи. Забърза нагоре по каменните стълби към стаичката, откъдето се задействаше решетката, като знаеше, че Грифит ще го последва. Той действително се втурна след него. Пред стълбата скочи от коня и хукна нагоре със сабя и щит в ръце.

Беше толкова настървен да не изпусне плячката си, че едва не пропусна вика на Арт, който изкрещя след него.

— Грифит! Внимавай, момче!

Грифит погледна нагоре към площадката и очите му бяха заслепени от полюляващия се блясък на рицарските доспехи на Кледуин. Ухилени самодоволно, Арт и Долан го бяха провесили във въздуха, докато наемникът безпомощно размахваше ръце и крака, търсейки опора. Грифит се наслади на гледката само за миг, защото Кледуин се дръпна рязко и двамата му съюзници го пуснаха. Огромният мъж се приземи с такъв трясък, сякаш чук се удари в наковалня, и вдигналата се прах покри и угаси блясъка на лъскавите му доспехи, за да отбележи поражението.

Кледуин не помръдваше и Грифит премести очи към развеселените си другари.

Арт простодушно вдигна рамене. Долан потри длани в дрехите си и заяви.

— Той сам се изплъзна.

Да, отдъхна си Грифит, тези двама уелсци бяха всичко, от което се нуждаеше.

* * *