Читать «Гняв» онлайн - страница 208

— Да. Братята на моята лейди Елизабет живяха в тази обител…

Преди да умрат, искаше да каже тя, но не намери смелост да го изрече.

Вратата зад Хенри се отвори, но Мериън не изпусна краля от погледа си. Той отсече.

— Излез! — без да се обръща, защото не се съмняваше, че заповедите му винаги се изпълняват. Резето изщрака и Хенри се върна към Лайънъл. — Много прилича на предишния крал. Безочлив ли е?

Тя притисна главичката на Лайънъл към рамото си, за да скрие лицето му и отвърна:

— Съвсем не.

Лайънъл зашава в ръцете й, за да се освободи, и каза.

— Не!

Усмивката върху лицето на Хенри се стопи, заличена от явното незачитане на властта му от страна на Лайънъл.

— Предполагам, че е и непокорен?

Лайънъл зарита с крачета да го пуснат на пода. Тя се опитваше да го задържи и да обясни, но ужасена установи, че думите й звучат като молба.

— Той е само едно малко момче. Просто едно малко момче.

— Не е просто едно малко момче — Хенри я беше притиснал до стената и с жестока усмивка протегна ръце към Лайънъл. — Той е син на Ричард.

Преди да успее да докосне детето, едно тънко сребристо острие разсече въздуха между тях.

— Ваше Височество — каза Грифит. — Лайънъл е мой син.

Мериън не можеше да помръдне, смразена от облекчение и страх, както и от дълбока увереност, че Грифит ще ги защити, независимо че с това ще възбуди гнева на Хенри Тюдор.

Хенри също не помръдна. Не обърна даже глава, за да погледне Грифит. Единствената му реакция беше кратко и ясно нареждане.

— Мини встрани, лорд Грифит.

Хенри с нищо не показа, че се чувства застрашен от острието на сабята, нито пък от човека, който я държи в ръката си. Той не се съмняваше, че Грифит му е верен. Знаеше, че клетвата, която Грифит беше дал, олицетворява уелския камък, от който беше направен Грифит.

Грифит също знаеше това. Дадената клетва пред краля е свята. Той се бе заклел да поддържа Хенри в достойното управление на Англия и нямаше сила, която да го принуди да наруши тази клетва — както нямаше сила, която да го принуди да пристъпи клетвата, която беше дал на Мериън.

— Ще мина встрани, господарю, но след вас.

— Това не е твоя работа, лорд Грифит. Мини встрани!

Гласът на Хенри изплющя като камшик, но Грифит не трепна.

— Вие направихте това моя работа. Ваше Височество, когато ме оженихте за лейди Мериън. Детето е нейно, което означава и мое, и аз няма да ви позволя да ни отнемете Лайънъл.

Хенри беше изненадан и не успя да реагира. Но той се обърна към Грифит със страшна решимост. И със страшен поглед — особено за един крал. Поглед, в който имаше ревност, ярост и отчаяние.

— Нека изясним докрай нещата, сър Грифит — Хенри бързо и недвусмислено отне високия ранг на Грифит. — Той е плод на кръвосмешение и насилие. Той е син на Ричард, който е позор за цялото човечество. Трябва да бъде затворен само от страх пред ужасите, до които произходът му може да доведе.