Читать «Гняв» онлайн - страница 203

Петите й вече нямаха опора. Пръстите й се сгърчиха от напрежение. Едва успяваше да запази равновесие и ужасена гледаше как блестящият връх се приближава отново.

— Бездната долу е посрещала и други тела — връхчето започна да трепери. — Майка ти намери там своя край. Мълвеше се, че съм я убил аз, но това не е вярно. Тя сама избра смъртта и така избяга от мен.

Тя отмести очи от върха на сабята и ги впи в неговите. Върхът спря да трепери, очите му се присвиха. В тях нямаше милост, нямаше надежда, нямаше спасение. Единствено едва загатната изненада.

И въпреки това той бавно отпусна сабята.

— Не мога да го направя.

— Направи го — шепотът на Сесил натежа във въздуха като зловоние.

Той продължи, като че ли не я беше чул.

— Сякаш още я чувам… как настоява винаги да те закрилям, да те направя силна.

— Убий я! — подстрекаваше го Сесил.

Този път той й отговори.

— Не мога да я убия. Тя е дъщеря на майка си.

— Е, тогава аз мога!

Сесил скочи към нея с протегнати напред ръце. Нямаше друг път за Мериън.

Тя се олюля, размаха ръце. Силна десница я сграбчи за корсажа и я издърпа от бездната. Една десница попречи на Сесил да довърши това, което беше започнала.

Светът се завъртя и Мериън се строполи върху дъските, блъскайки се в нечие тяло.

Сесил.

Оглуши я тъпо бумкане. И изохкване.

Тя познаваше този звук. Страхуваше се от него.

Претърколи се, улови ръба на площадката и погледна надолу. Уентхейвън се търкаляше по витата стълба като чучело. Вече нямаше да дърпа конците, сам превърнат в марионетка. Главата му се блъсна няколко пъти в стената. Беше в безсъзнание.

Едно стъпало зловещо изскърца. Тялото му се килна.

Тя изпищя.

И той изчезна от очите й.

Двадесет и първа глава

— Спуснете решетката!

Наемниците надаваха бойни викове, докато се опитваха да свалят Грифит от коня. Животното цвилеше и се вдигаше на задни крака, като ги поразяваше с копитата си. Ранените виеха от болка и се търкаляха по затревения двор на „Уентхейвън“. Цялото внимание на Грифит беше насочено към боя, но въпреки това чу вика.

— Това е положението, глупаци такива! Спуснете проклетата решетка!

С бърз поглед Грифит определи откъде идва заповедта. Застанал на стълбите, които водеха към къщурката при входа, Кледуин ревеше заповеди на хората си вътре в крепостта.

Острите, обковани в желязо шипове на дървената решетка се раздвижиха и бързо се устремиха надолу, като препречиха пътя между Грифит и спасителната атака на Хенри. Нито един рицар нямаше да рискува да премине под смазващата смъртоносна решетка.

— Затворете вратата! Затворете я, глупаци такива, преди да нахлуят и да накълцат на парчета всички англичани — крещеше облеченият в доспехи на рицар Кледуин, докато дузина наемници се бъхтеха да затворят тежките дървени порти оттатък решетката. Огромен нагръдник пазеше гърдите му. Но шлемът явно не му беше по мярка. Метални брони покриваха краката му от колената надолу и шпорите му дрънчаха, докато с усилие местеше краката си. Рицарските му ръкавици проблеснаха на светлината, когато махна с ръка. — По-живо! По-живо!