Читать «Гняв» онлайн - страница 195

Тя никога повече не можа ясно да си спомни тази църква. Винаги я виждаше като през мъгла. И доказателството за този брак щеше да се превърне в мъгла. Така щеше да бъде най-добре — за Лайънъл и за Грифит.

Тя се наведе напред и протегна ръката, в която държеше страницата, към огъня.

— Недей!

При писъка на Сесил тя подскочи и изтърва пергамента.

— Не! — изпищя отново Сесил и профуча към камината. Измъкна с голи ръце от огъня документа, чиито краища вече започваха да почерняват и да се сгърчват. — Мили Боже! — тя го пусна на пода и го стъпка, за да не изгори, след това започна да духа пръстите си. — В тебе е бил! В тебе! Винаги съм подозирала, че е в теб. Казах на Уентхейвън, че е в теб. Претърсих вилата, но никъде не го открих.

Смаяна, Мериън си спомни за опустошения си дом.

— Ти си претърсила къщичката?

— Да. Не го намерих, където очаквах, че може да си го скрила. Затова обърнах всичко с главата надолу. Мислех, че съм постъпила много хитро, но когато разбра какво съм извършила, Уентхейвън направо се вбеси. А ето го сега тук, и ти — очите на Сесил се присвиха, — ти се опита да го унищожиш!

Мериън трескаво посегна към обгорелия пергамент, но Сесил я изпревари, бърза като светкавица.

— Дай ми го — Мериън започна да я увещава. — Не знаеш какво правиш.

— О не, знам! Ще дам на Уентхейвън това, което търси повече от всичко друго. Това ще го принуди да се ожени за мен.

— Няма, докато съм жива — Мериън скочи, а Сесил не можеше да се мери с нея. Стисна китката на Сесил с железни пръсти и я изви, докато Сесил започна да вие от болка и пусна документа. Пергаментовият лист литна надолу.

Преди да се приземи, една мъжка ръка го хвана.

Ръката на Уентхейвън.

Двадесета глава

Докато Грифит и Били обикаляха замъка Уентхейвън откъм защитните стени, до тях достигаха само подигравките на наемниците и нито една стрела. Не проявяваха агресивност и това притесни Грифит. Защо се въздържаха? Какво коварство замисляше този път Уентхейвън?

Той сръга Били.

— Познаваш ли някого.

Били хвърли бърз поглед към внушителния назъбен парапет на бойните кули и каза.

— Да ти призная, зрението ми съвсем не е това, което беше. Не мога да различа кой е англичанин и кой — уелсец, а не са толкова близо, за да ги усетя по миризмата. Проклети уелски предатели.

Грифит изтръпна.

— Какво има, Били?

Обиден и ядосан, вместо да отговори, Били попита.

— Добре де, какво ги спира да подкрепят Хенри? Нали е уелсец това не им ли стига?

— Уелс е бедна страна, с неплодородна земя и хиляди гладни гърла. Тези мъже хранят децата си като правят единственото, което могат.

Обяснението на Грифит обаче не трогна Били. Той остана мрачен и Грифит разбра, че Арт е бил прав. Докато човек сам не види пред себе си широко отворените очи на своите гладни деца, той не може да разбере отчаяните средства, до които може да прибегне един родител. Грифит сега имаше дете. Той имаше Лайънъл и се излагаше открито на вражеските стрели, предприел толкова отчаяни действия, които едва ли биха имали успех и при най-доброто стечение на обстоятелствата. А на всичко отгоре Били недовиждаше.