Читать «Гняв» онлайн - страница 194

— Знам, знам. Моля да ме извиниш — тя се втурна към Мериън и я прегърна. — Просто си съсипана от умора и изплашена. Всичките ми мечти умират и търся някакъв начин да ги запазя. Мисля си, че ако се държа лошо с другите хора, това ще ми помогне, но не е така.

Трогната от искреността, която за първи път усети в гласа на Сесил, откакто се върна, Мериън я потупа по гърба.

— Нищо не помага — пророни Сесил.

— Съжалявам — Мериън бутна леко Сесил. — А сега си избърши сълзите. Аз ще оправя леглото, за да полегнете двамата с Лайънъл.

— А ти какво ще правиш? — попита Сесил.

— Ще наглеждам огъня — тя се усмихна. — И ще се почувствам по-добре, ако подържа малко краката си нависоко. Трябва да размисля, но съм много изморена.

И твърде разтревожена и обезкуражена, но не го изрече гласно.

За нейна изненада трябваше настойчиво да убеждава Лайънъл да легне при Сесил. Беше убедена, че той ще се зарадва на срещата си с нея като със стара приятелка, но изглежда вече изпитваше недоверие към всекиго. Но детето не успя да се пребори с примамката на съня и скоро Мериън можа да се отпусне на една пейка до огъня.

Беше излъгала Сесил. Нямаше за какво повече да размисля. Знаеше точно какво трябва да се направи и беше готова да го направи.

Но я болеше.

Когато Сесил сподели с мъка, че бляновете й умират, признанието й събуди същите чувства и у Мериън. Мечтите на Мериън също лежаха мъртви в краката й. Изкушението, с което Уентхейвън заплашително я беше примамвал, още имаше власт над нея, а може би тя сама допускаше да я владее.

Можеше да тръгне за Лондон. Можеше да има власт над Лайънъл, а чрез него и върху цялото кралство. Можеше да има богатства и могъщество, които дори не можеше да си представи.

Ако тя сега не се възползваше от възможността да се хвърли заедно с Уентхейвън в битката и да сразят заедно Хенри, повече никога нямаше да има шанс да господства, а тя беше разбрала, че жаждата й да властва не отстъпва по сила на тази на баща й.

И в същото време, ако Уентхейвън тръгнеше срещу краля и загубеше, Хенри щеше да преследва Лайънъл до края на света. Тя и синът й щяха да станат изгнаници в някоя чужда страна и да търсят милостта ни коронован покровител, да се унижават, да гладуват и да живеят във вечен страх за живота си.

Но независимо дали Грифит беше жив или мъртъв, тя знаеше какво очаква той. Тя знаеше кое е правилно и знаеше как да завърже ръцете на Уентхейвън и да поеме инициативата в свои ръце.

Отправи последен поглед към леглото, повдигна полата си и развърза кесията, в която пазеше страницата от брачния регистър. Извади пергамента и го разгъна, изглади сгъвките и прочете отново думите, които можеха да подпалят целия свят. Спомняше си толкова ярко сватбата. Ричард — мрачен и високомерен, а Елизабет — красива и изплашена. Свещеникът, който бързаше да претупа брачната церемония, сякаш беше нещо недостойно. Лорд Норфолк… И тя, три години по-млада, само деветнадесетгодишна, и несравнимо по-наивна.

Църквата се осветяваше от един-единствен канделабър. Тя беше подписала регистъра с разтреперени пръсти и когато Елизабет й прошепна на ухото, че е бременна, същите тези разтреперени пръсти откъснаха страницата от църковната книга.