Читать «Гняв» онлайн - страница 196

— Били, ако ти опиша хората, можеш ли да ги познаеш?

Били беше достатъчно близо до Грифит, за да вижда израза на лицето му и си даде сметка, че трябва да опита.

— Да… ъ-ъ… може би. Ако ми ги опишеш добре, може и да мога.

— Мургав мъж с кафява туника.

— Уелсец — каза категорично Били.

— Мургав мъж…

По дяволите! Защитните стени се извисяваха пред тях и дори орловият поглед на Грифит с мъка различаваше детайлите.

— … на когото му липсват два или три пръста.

— Ъ-ъ… и сред англичаните има много мургави мъже, особено по тези земи. Но сигурно е уелсец.

Грифит бързо и нервно продължи.

— Чернокос мъж с премазан нос.

— Уелсец.

— Плешив, с едно око.

— Предполагам, уелсец, въпреки че не съм виждал такъв тук.

Грифит нададе радостен вик и пришпори коня към кулата.

— Арт! Артър! За Бога…

Арт му махна. Арт му се усмихваше. Някакъв чернокос мъж се появи до него.

Сияещ от радост, Грифит нагази с коня във водата, без да се замисли, че ще се намокрят.

— И Долан. О, слава на Господа. Това е Долан.

Не можеше да си спомни дали друг път така е ликувал. Арт! Скъпият стар Арт жив! И готов да помогне, както винаги. И Долан, старият пират от селцето край морето. Долан, чиито тайни и грубички номера бяха разярили баща му. Двама съюзници, каквито едва ли е имал друг, освен него. Никога досега Грифит не бе изпитвал такова блаженство и увереност.

А бил ли е някога предпазлив и сдържан? Не трябваше да мисли за това. Сега се намираше под Божия закрила. Беше недосегаем и щеше да победи.

Двамата му съучастници се надвесиха над парапета и мълчаливо посочиха към вратата.

Грифит им даде знак, че е разбрал, и мъжете се скриха обратно зад зъберите. Той се засмя, размаха юмрук срещу сивата стена, която преграждаше пътя му, и вдигна разперени ръце към небето.

— Ще успея! — извика той. — Ще победя! Ще…

Една единствена стрела излетя към тях.

Високо горе Кледуин стоеше зад назъбената стена и крещеше.

— Грифит от рода Пауъл, негоднико, този път ще те убия!

Грифит го погледна и Кледуин отново опъна тетивата, но този път Грифит не се забави. Можеше да победи, помисли си той, само ако сега се оттегли. Под закрилата на щита си, той се обърна към Били и извика.

— Уелсци! Светата Дева ни благославя, тези мъже са уелсци и те ще ни отворят вратата.

Без да дочака Грифит да се изравни с нето, Били се присъедини към стремителното му оттегляне.

— Но те са само двама — извика през рамо той.

Грифит оголи зъбите си в широка усмивка.

— Те са уелсци. Двама са предостатъчно.

* * *

Мериън стоеше пред затворената врата с насочена към баща си сабя.

— Не можеш да излезеш оттук с този документ. Той е мой. Върни ми го.

Без да обръща внимание на настръхналата Мериън, на настоятелното драскане на Хани по вратата, за да влезе, и на лицемерната паника на Сесил, Уентхейвън нави внимателно пергамента. Обгорелите кранчета се отрониха и политнаха към земята, а той каза.

— Не ставай глупава, скъпа дъще. Не можеш да убиеш собствения си баща. За разлика от мен ти все пак имаш някакъв морал.