Читать «Гняв» онлайн - страница 197

— Моралните ми достойнства са в противоречие, скъпи татко. Дали да предам принцесата, която ми е била истинска и вярна приятелка? Дали да разруша нейния живот, както и живота на едно дете, което е нейно, вярно, но всъщност е мое? Или да убия баща си човека, който ме е създал, но след това ми е обръщал толкова внимание, колкото и на някое от псетата в кучкарника си? — два чифта зелени очи се сблъскаха. — Постъпи правилно, Уентхейвън. Спести ми правото да избирам. Пусни документа!

Изненадата му беше повече от очевидна и въпреки това тя не преставаше да му се чуди. Очите му безумно искряха. Доспехите му, макар и леки, бяха в пълен комплект и имаше всички необходими за воин оръжия. Изглежда беше очаквал тази битка — една битка, която не можеше да загуби.

— Какво ще направиш с него, ако го пусна? — попита той.

— Ще го изгоря! — той се изкиска, а тя продължи. — Така или иначе ще изгори. Ако не го изгоря аз, ще го изгори Хенри, когато запали замъка ти, земите и васалите ти, както са в леглата си.

— Не я слушай, Уентхейвън! — извика Сесил. — Собствената ти дъщеря се съмнява в могъществото ти и предава твоето доверие в нея.

С един поглед Мериън огледа тържествуващата Сесил. Глупачката се бе качила на една пейка, за да вижда по-добре и сега ги насъскваше като зрител на борба между бик и мечка.

Дори и грубостта на Уентхейвън, който я сряза с едно „Затваряй си устата!“, не можа да помрачи победата на Сесил. Нищо чудно, защото Уентхейвън обвини Мериън.

— Ти вярваш в могъществото на Хенри Тюдор. Вярвам на хората, които се подкрепят. Долетял през прозореца вик разсея за миг Уентхейвън, но той незабавно върна вниманието си към Мериън.

— Грифит от рода Пауъл е мъртъв.

— Има други като него.

— Ти? — изръмжа той.

Тогава гневът неконтролирано се надигна в нея и, без да осъзнава, тя натисна острието във врата му. Зъбите му се оголиха в усмивка.

— Ти наистина си се превърнала в защитничка на Хенри.

Тя си даде сметка, че баща й изрича една истина. Щом Лайънъл нямаше да се качи на престола, нейният избор беше за Хенри. Той беше силен и непоколебим. Той беше женен за Елизабет, която би отстоявала справедливостта с всички сили. Той беше поставил началото на една династия, която щеше да спаси разлагащата се, многострадална Англия. Пръстите й леко отпуснаха сабята и тя отново я намести в ръката си.

— Щом съм защитничка на Хенри, ще се бия за него до смърт.

— И ще решим спора в дуел? Проверка с оръжие? Типично по английски. Такава липса на изтънченост! — едва се чу звънване на метал и Уентхейвън измъкна сабята от ножницата. — И колко точно!

Не знаеше защо, но тя се изненада. Дори се ужаси. Да, може и наистина Уентхейвън да се грижеше за нея, колкото и за някое от кучетата си, но все пак той беше неин баща. Беше се заблуждавала, че той няма да вдигне ръка срещу нея, но предателството водеше до предателство.

— Да не си променила мнението си? — попита Уентхейвън с насмешка.

Вниманието му обаче не беше изцяло насочено към нея, защото той дочу допреди малко единствения вик отвън, умножен десетократно. С вой зад вратата Хани настояваше да влезе.