Читать «Гняв» онлайн - страница 192

— На теб ще ти бъде по-добре. А аз ще трябва непрекъснато да се катеря нагоре и да се търкалям надолу по стълбите. Няма парапет, стаята на графинята е на последната площадка — на последната, лейди Мериън! — а на мен ми е трудно да ходя.

Без да й обърне внимание, Мериън бързо тръгна към кулата и Сесил закрета след нея с вид на мъченица.

— Недей да се тревожиш за това — занарежда тя. — Виждам, че не си се притеснила кой знае колко. В края на краищата ти си законната наследница на Уентхейвън. Аз просто нося неговия единствен син.

Пред вратата на кулата Мериън се обърна към нея.

— Честна дума, Сесил…

Възхитена от себе си, че е успяла да я предизвика, Сесил самодоволно се усмихна.

— Откъде знам, че е син? Това ли искаш да попиташ? Е, бях при селската врачка и тя ми каза, че аз ще бъда слабостта на Уентхейвън. Щял да се заиграва с мен и да ми направи дете. И след малко пререкания и един нещастен период, всичко щяло да бъде наред.

Мериън беше на ръба да избухне, но се ограничи само с предположението.

— Надявам се, че не си й платила.

Брадичката на Сесил потрепери.

— Сесил, трябваше да ми кажеш какво правиш. Как си представяш Уентхейвън — с неговата мания за величие и жажда за власт — да се ожени за една от незаконните братовчедки на съпругата си?

По страните на Сесил потекоха сълзи и тя зарида.

— Не искам да те наранявам, но аз съм наследничката на Уентхейвън — продължи Мериън. — Графството е било зестра на майка ми и се предава само по права линия. То не е мое наследство. То вече е мое, въпреки че баща ми го управлява като мой настойник. Независимо колко брака ще има още Уентхейвън, независимо колко още деца ще има той, „Уентхейвън“ никога няма да бъде негов — Мериън обгърна разтреперените рамене на Сесил. — Уентхейвън е завладян само от жаждата си за власт. Досега е имал възможност да се ожени много пъти и да увеличи богатството и властта си чрез брак. Но не го е направил — заради майка ми, предполагам.

Сесил започна неудържимо да ридае.

— Хайде да се качим в стаите на графинята. Аз ще се погрижа за Лайънъл. Ти ще полегнеш и ще си вдигнеш краката, а после заедно ще помислим какво можем да направим за теб.

Сесил рязко се дръпна.

— Няма да се омъжа за друг. Искам Уентхейвън да види детето. Когато види своя син, може и да се разколебае.

— Уентхейвън устоява на детски чар със забележителна лекота — Мериън мина зад Сесил и я побутна да започне да изкачва каменната стълба, която се извиваше нагоре в тъмнината. — Той не беше разколебан нито от моя детски чар, нито от чара на Лайънъл.

— Ти му напомняш за графинята. А Лайънъл не му е рождено внуче.

Мериън спря.

— Какво каза?

Сесил се изкачи до последната площадка и отблъскващо се усмихна.

— Нима мислиш, че не съм знаела? Ти никога не си раждала. Това момче не е твой син. Той е син на Елизабет.

Мериън изкачи на един дъх стълбите между нея и Сесил и я сграбчи.

— Уентхейвън ли ти каза това?

Сесил не я свърташе като виновно дете.

— Аз му казах какви са моите подозрения и… сравнихме фактите. Ние заедно…

— Забрави всичко, което знаеш, или което си мислиш, че знаеш. Забрави го! В утробата ти расте дете, за което трябва вече да мислиш! И ако се натопиш в кашата, която Уентхейвън е забъркал, няма да си единствената, която ще пострада.