Читать «Гняв» онлайн - страница 190

— Много прилича на майка ти — каза той, убеден, че това извинява всичко. — Но се оказа, че не се различава от всички останали. Долнопробна пасмина.

* * *

Пратеникът на краля се завръщаше при отряда конници. Хенри и Грифит го пресрещнаха в горичката.

— Уентхейвън е пренаселил замъка с уелсци. Първият се направи, че говори само уелски и изпрати да повикат друг, но и той не знаеше кой знае колко английски. След като се навикахме, наемникът ми каза, че не може да спусне моста без изричната заповед на Уентхейвън, а Уентхейвън пък бил между краката на някаква жена. След дълги обсъждания изпратиха един от мъжете при него младият рицар свали шлема и отметна от челото си влажната от потта коса. Мисля, че се опитват да протакат, Ваше Височество.

Грифин отстъпи встрани от шумно изразяващия гнева си Хенри и внимателно се загледа към високата, назъбена стена. Искаше да е от другата й страна, и то още сега. Нямаше време да чака Уентхейвън да си прави кефа, нито пък Хенри да излива своето недоволство. Животът на Мериън и на Лайънъл може би за никого не струваха и пукната пара, но не и за него. Ето защо той щеше да ги спаси.

— Били — извика той, ела тук!

Войнът се приближи, сякаш беше чакал само тази заповед.

— Милорд.

— Как можем да влезем вътре?

Хенри връхлетя навреме, за да чуе въпроса, и отсече.

— Не е възможно да се проникне в замъка. Трябва да извикаме армия и да го обсадим.

— Няма да се откажа толкова бързо — Грифит продължаваше внимателно да оглежда защитните стени. — При нас е един от приближените войни на Уентхейвън. Той сигурно знае за някой таен вход.

Били поклати глава.

— Или подземен коридор?

Били отново поклати глава.

— Или някой твой съюзник, който може да те пусне вътре? — завърши вбесен Грифит.

Били започна да обмисля последното предположение и постепенно стигна до някакво решение.

— Нашите английски воини са сменени с чуждите уелски наемници — моля да ме извините, милорд — и това е зле. Освен ако добрите англичани се съгласят да премажат някоя и друга глава, когато ме видят, за да ме пуснат вътре.

Грифит кимна и се обърна към краля.

— Ще обиколим с теб на коне замъка, без да навлизаме в езерото. Но ще го направим открито, за да ни видят.

Хенри погледна коня на Грифит с неодобрение.

— Ще бъдеш като муха, готова да бъде налапана. Дори нямаш седло на коня си.

— Ами дай ми тогава едно — Грифит слезе от коня. — Това свирепо добиче вече добре се разбира с мен и явно е тренирано да се справя по време на война.

Хенри се подвоуми, след което направи знак на оръженосеца да се приближи и му заповяда да свали седлото от собствения си кон. Младежът понечи да откаже, но Хенри троснато му каза.

— Давам честна дума, че аз няма никъде да ходя. Прави, каквото ти заповядвам, и то по-живо! — той наблюдаваше замислено оседлаването на коня, след това заповяда на оръженосеца да му даде и оръжията си.

— Лорд Грифит е твърдо решен да провери идеята си и може да му потрябват, макар че аз предпочитам обсадата. Това би държало онзи мерзавец като в капан толкова дълго, докато му дойде времето аз да го смъмря.