Читать «Гняв» онлайн - страница 19

— Представяш ли си да сложа нашите дисаги в този фантастичен шкаф.

— Уентхейвън може да си позволи и такъв фантастичен шкаф, и замък по свой вкус. Надут паралия — от новобогаташите, роднини на вдовицата на краля — Грифит се изтегна в леглото и въздъхна. — Ожени се изгодно и имаше ключови позиции по време на управлението на Едуард.

Арт кимна.

— Едва ли е натрупал лесно парите си, бая планове ще е трябвало да крои — той взе една от ризите на Грифит и я опъна за ръкавите. — Погледни, това доказва моите думи. Ръцете ти са толкова дълги, че можеш да почешеш коленете си, без да се навеждаш. Не че това ти пречи да се прицелваш отдалеч с острието на сабята и не че аз не съм ти благодарен за това. Огромните ти стари гърди те издуват като буре, а краката ти са толкова дълги, че не се побират в панталоните.

— Ама ти май се опитваш да ми оправиш настроението? — попита Грифит, прикривайки раздразнението си.

— Ами да. Как иначе мога да ти докажа, че тази мома не ти е опропастила външността? Казвам ти, искаш ли я, вземай я бързо, докато някой друг не ти я е измъкнал изпод… — Арт бързо смени вече стоплилия се парцал върху носа на Грифит със студен и продължи — носа.

— Не я искам.

— Тогава защо кокалът в гащите ти стърчи като кокала на лицето ти?

Грифит извика и скочи.

— По дяволите, Арт. Затвори си зурлата, преди да съм натикал малкото ти останали зъби в гърлото.

— Олеле! Ще пукна от страх.

Грифит отново запрати студения парцал на пода и изрече, като натъртваше на думите.

— Не ме интересува една жена, която не може да контролира увлеченията си.

Малко стреснат от строгия тон и заплахите на Грифит, Арт изви глава към него и очите му изведнъж станаха проницателни като на сова.

— И защо не може да се контролира?

— Тя е била любимата придворна на Елизабет. Имала е всички шансове да намери най-добрата партия за брак. Имала е голямо влияние. Вместо това за един миг тя е унищожила всичко, лягайки в леглото на някакъв високопоставен лорд.

— Това не е необикновен грях.

— Родила е копеле — Грифит чу порицанието, прозвучало в гласа му и вече знаеше, че Арт ще го накара да съжалява за това.

— А! — Арт заклати глава и започна весело да подскача около леглото. — Значи нейният грях не е, че е развратничела, а че е забременяла. Не че е съгрешила, а че е прихванала.

Проблемът със старите и доверени слуги, тъжно си помисли Грифит, не е в тяхната проницателност, а в това, че се чувстват задължени да я споделят. С намерение да забрани на Арт да продължава с кълченето и перченето и да го разкритикува точка по точка, Грифит каза.

— Никой, който не може да се владее, не заслужава да има власт и да господства над другите.

— Това е народна мъдрост и е добра — Арт спря да танцува и се вгледа в мрачното лице на Грифит. — Лошо! Но невинаги се придържаш към тази мъдрост.

По този въпрос Грифит не можеше да спори, поне не и с Арт, който беше загубил окото си по повод на едно младежко безразсъдство на Грифит.

— Рано научих този урок.

— Сигурно и Мериън е научила същия урок, но доказателството за нейната грешка не може да се скрие.