Читать «Гняв» онлайн - страница 20

Ножът на спомените се завъртя дълбоко в сърцето на Грифит и отново го разкървави. Острието беше като къс стъкло, като отчупена ледена висулка или по-скоро като ръждясал железен шиш, защото той беше разбрал, че спомените не губят силата си да раняват, а напротив — запазват тази сила завинаги.

— Хайде, момко — Арт го блъсна обратно в леглото и отново смени компреса. — Беше удар под кръста и съжалявам за това. Исках само да подчертая, че всички грешим и че ти съдиш несправедливо сурово това момиче — той се извърна настрани и промърмори достатъчно високо, за да го чуе Грифит. — И всичко само защото тя те е изоставила и сега трябва да свириш соло с флейтата си!

Грифит отговори все едно беше натикал в някой ъгъл чувството си за лично достойнство.

— Тук съм изпратен по работа от Хенри и нищо повече.

Арт отвори единия от джобовете на своите дисаги, извади свитък хартия и му го подаде.

Ален восъчен печат придържаше края и Грифит го разпозна. В този миг предчувствието не му подсказа нищо хубаво и той погледна въпросително Арт.

— Нашият господар изпраща това писмо. Донесе го на ръка онзи мъничък негов секретар, с инструкция да го отвориш, след като се срещнеш с лейди Мериън — въпреки че не можеше да чете, Арт се надвеси над леглото, докато Грифит разчупи печата и зачете писмото, като заразглежда почерка с окото на познавач. — Нещо интересно?

След като нави отново свитъка, Грифит му го подаде и каза.

— Изгори го, след това разопаковай багажа. Оставаме в замъка Уентхейвън, по дяволите!

Арт се почеса зад ухото, където бяха останали няколкото последни кичура коса и попита.

— Кралят не казва ли защо?

— Писмото е в стила на Хенри. Заповед без обяснение. Затова е изпратил писмото до теб по Оливър Кинг, а не по някой друг. Ако Хенри лично ми беше заповядал, щях да изискам да ми каже истината.

— Хитро, нали? — попита Арт възхитен. — Какви са заповедите?

— Трябва да останем тук. Не пише колко време. Да наглеждаме лейди Мериън и сина й.

Арт напъха с дилафа³ посланието навътре в огнището и отново попита.

— Защо кралят се безпокои за лейди Мериън и сина й?

Грифит отговори пестеливо.

— Не знам. Хенри не е споделял никакви тревоги по въпроса с мен.

— Но този интерес на краля си е направо загадъчен, а?

Арт се върна при разхвърляната купчина дрехи и я разрови с големия пръст на крака си.

— Можеше да го направи и малко по-късно. Добре поне, че се приготви да си ходиш у дома в Уелс, та взе всичките си дрехи, за да ги постегне майка ти, иначе щеше да си доста затруднен какво да обличаш сред тази наконтена компания.

— Чудех се защо Хенри настоява да посетя родителите си. Без съмнение още тогава е бил разтревожен от нещо — Грифит се надигна и стъпи на пода. — Чух да се говори за влошаване на положението в Ирландия.

— Какво му е на положението?

— Според слуховете граф Уоруик все още е на свобода в Ирландия.

Арт въздъхна с подчертаното раздразнение на един уелсец, който се гордее, че не познава английските благородници.

— Трябва ли да съм чувал това име?

— Граф Уоруик — обясни Грифит внимателно, — е син на покойния дук Клеърънс.