Читать «Гняв» онлайн - страница 17

Арт вдигна оръжието на Мериън — тежката кесия, от пода.

— Какъв цвят са очите й?

— Зелени.

— Това е то — изграчи Арт, подскачайки във въздуха като жаба по нагорещена скала. — Когато един момък знае какъв цвят са очите на една мома, значи е влюбен.

— Какво? — изрева Грифит и захвърли мокрия парцал.

— Когато един момък…

Грифит се претърколи върху леглото и пристъпи към Арт.

— Чух те! Глупак такъв, аз дори не харесвам тази жена. Тя е безсрамна, груба, необуздана, неуравновесена…

— Описана така, точно ти приляга — изпя Арт и предпазливо отстъпи крачка назад.

— Не е мой тип — Грифит си пое дълбоко въздух, за да потисне гнева си. Без да изпуска от очи прислужника си, който доволно се кискаше, той обясни. — Знаеш, че мой тип са привързаните към семейното огнище жени, които са изкусни в бродерията и са щастливи да чакат завръщането на съпруга си у дома. Не харесвам жени, които свободно се заглеждат, които се бият като мъже и чиито червени коси доказват капризната им природа. Не харесвам жени, които са толкова красиви, че мъжете се бият за тях и с тях, за да получат привилегията да легнат в леглото им.

Арт приседна на една малка масичка и изпусна кесията. Тя тупна на пода и звучно издрънча.

— Току-що ми каза, че не е стара, дебела и грозна.

— Е, и?

— Не си ми казал, че е красива.

— Е, и?

Арт започна да тананика някаква песничка и попита уж между другото.

— В такъв случай ще останем ли тук?

— Слънцето вече залезе, стари глупако — отвърна Грифит. — Разбира се, че ще останем — тази вечер. И докато предам тази проклета кесия. Но само докато предам кесията. Има ли още нещо?

— Няма. Ти си млад и здрав. Съответно ти най-добре знаеш какво да правиш.

— И ти няма да се месиш?

— Не, господарю.

— Ха! Ще повярвам, когато видя котка да си ближе ухото.

Арт се отпусна доволен назад върху купчината дисаги и кожени торби, които бяха донесли от Лондон.

— Не съм виждал такъв замък в Уелс. Защо не си полегнеш малко. Виждаш ми се изнервен.

Грифит полегна и изсумтя.

— Ще изляза ли някога на глава с теб?

Арт пропусна въпроса му покрай ушите си и отдели нужното внимание на уелското презрение към англичаните и бойните им умения.

— Вместо с катапулти² и оръжия замъкът зад защитните стени е пълен с цветя. В Уелс такъв замък се превзема за не повече от две седмици.

Неубеден в твърдението, Грифит подхвърли.

— Може би Уентхейвън се чувства някак защитен, след като е построил замъка си на остров сред езеро.

— Ба! Държат пилците затворени и воините скрити в казармите.

— Те не са воини — поправи го Грифит. — Те са наемници.

— А-а — веднага схвана Арт. — Нищо чудно тогава, че графът ги държи настрана, за да не го превземат отвътре. Особено след като е наел толкова много. Не знае ли, че е най-добре да си сред свои хора?

Грифит му отвърна с въпрос, почесвайки се по бузата.

— Той е наел цяла армия, нали?

— Изглежда се е наслушал на приказки за уелсците.

— Безспорен факт е, че те са най-добрите бойци на островите.

— Така де, защо пък нашите момци да не се бият за английски пари и английска плячка? Искаш ли да отида да си побъбря с тях и да разбера какво са си наумили?