Читать «Гняв» онлайн - страница 18

Докато Грифит се колебаеше с отговора, Арт отвори чантите и ги стовари на пода.

— Какво искаш да ти приготвя?

— Дрехи за път. Утре потегляме към дома.

— Направо ще е срамота да не останем и да не се опознаем с лейди Мериън.

— Дрехи за път — натърти Грифит. Не желаеше да обсъжда повече Мериън с Арт. Дори не искаше да мисли за Мериън.

Англичанка, помисли с презрение той. Беше опознал дълбините на любовта с англичанка, когато отиде в Лондон след победата на Босуърд Фийлд и чу какво се говори за Елизабет Йоркска. Беше казал истината на Мериън. Безсърдечното равнодушие на Елизабет към съдбата на собствените й братя и слуховете за доброволната й връзка с Ричард го бяха отвратили. Те бяха отвратили и Хенри и затова той протакаше брака с тази… проститутка. След като парламентът обяви своето мнение, че Хенри не трябва да се отмята от публичното си обещание да сключи брак с Елизабет, той склони, заставен от необходимостта да изпълни обещанието си, но повтори също така и тържествената клетва от бойното поле — нищо и никой да не отнеме трона от него.

Щеше да се пребори със себе си, щеше да се срещне с Елизабет и да се помъчи да промени отношението си към нея.

Нито удар по главата, нито ласка по слабините можеха да повлияят на Хенри, но той се ожени за нея, без да каже дума повече, и се държа така, както се очакваше от един крал.

В лице и фигура Елизабет беше очарователна, съгласи се Грифит, но той не можеше да прогони от ума си предателството й с Ричард и не можеше да разбере как е успял Хенри да потисне своето отвращение. Може би тя го е прелъстила с младостта и красотата си, може би… Грифит си спомни гъвкавата талия на Мериън и гърдите, които беше мярнал в прореза на обшитото й с пух деколте.

Може би, помисли Грифит, сърцето на Хенри е паднало в изкусната клопка на една англичанка. Но самият Грифит беше кален във война, мъки и страдания и той никога не се бе отдавал на една жена с повече любов от тази, която даваше на своите соколи.

И никога нямаше да го направи. Никога.

— Казах — Арт потърка очи, преувеличавайки болката, която изпитваше, — казах, че тази стара рана ме боли.

— Чух те — отвърна раздразнен Грифит. — Не е необходимо да крещиш.

Арт кръстоса ръце пред гърдите си и повтори.

— Тази стара рана ме боли, а ти сънуваш розови сънища посред бял ден.

— Никакви сънища не сънувам и очите не те болят. Знаеш това. Винаги го казваш, когато искаш да ти вървя по гайдата.

— Срамота е да не поразучим какви са плановете на Уентхейвън — заяви Арт, включвайки вече и тежката артилерия, за да накара господаря си да останат.

Грифит се замисли. Като пратеник на краля той трябваше да изясни какво възнамерява Уентхейвън, ако въобще имаше някакви намерения. Но Уентхейвън беше наясно с тайните на кралския двор и сигурно знаеше, че ще има бъдеще, само ако е верен на Хенри.

— Ще изпратя съобщение — каза Грифит. — Ако Хенри иска да се върна, ще ми заповяда.

Изведнъж оздравял и с бодро настроение, Арт разтвори широко вратите на дървения шкаф.