Читать «Гняв» онлайн - страница 21

Арт отново въздъхна.

— Слушай внимателно! — Грифит взе три ябълки от купата и ги постави върху масичката. Вдигна в ръката си най-голямата и най-червената и каза. — Това е крал Едуард, баща на Елизабет Йоркска.

— Бая е дебел — отбеляза Арт.

— Такъв беше — Грифит взе в ръка другата ябълка, по-малка от първата. — Това е крал Ричард, узурпаторът, победен и убит при Босуърд — Грифит взе последната ябълка, която беше най-малка от трите. — А това е дук Клеърънс. Тези трима мъже са братя, синове на Йоркската династия.

— Аха, налице е и семейната прилика — подхвърли Арт.

— Двамата от тях бяха крале и въпреки че Клеърънс не е бил, той има син.

— А-а! — върху съсухреното лице на Арт просветна разбиране. — Граф Уоруик.

— Точно така, племенник на двама крале от йоркската династия и според някои наследник на английския престол.

— И сега той е в Ирландия?

— Не, граф Уоруик се намира в безопасност под закрилата на Хенри в Кулата⁴ в Лондон.

Арт закри очите си с ръце и промълви.

— Никога няма да се оправя с всичките тези крале, кралски дъщери и кралски племенници.

— Ами размисли — настоя Грифит. — Наследниците на Едуард изчезнаха в Кулата и никой повече нито ги видя, нито чу за тях. Бяха убити от собствения им чичо — той вдигна средната по големина, малко сбръчкана ябълка. — Ричард. Сега Хенри е взел под своя опека друг престолонаследник. Ако ти беше някой лорд, който не е подкрепил Хенри в битката за трона, какво щеше да си помислиш?

— Че Хенри е убил този граф Уоруик.

— Правилно. А ако беше лорд, неподкрепил Хенри в борбата му за трона, кой според теб е най-лесният начин да го свалиш от там?

Арт отпусна ръце и едновременно с тях смъкна маската на объркано дете от лицето си.

— Ще обявя, че Уоруик е при мен, ще събера войска и ще се опитам да завзема Англия откъм Ирландия, където йоркската династия има силно влияние.

Грифит подхвърли ябълките обратно в купата и каза.

— Ей, Артър, винаги си бил много мъдър.

Почукване на вратата прекъсна разговора им и двамата се спогледаха. Арт отвори и пред тях застана една закръглена прислужничка със застаряло лице. Тя се усмихна и комично се заклати, имитирайки нещо като поклон.

— Казвам се Джейн. Изпратиха ме да ви помогна да се настаните — тя изкудкудяка, като видя бъркотията на пода и веднага коленичи. Започна да прехвърля ризи, панталони и пелерини, да ги реди в отделни купчини и занарежда. — Вие също ще имате нужда от помощ. Никога не разбирам защо вие, мъжете, се опитвате да се перете сами. Ужасно е, нали — тя бръсна полепналата прах по една богато гарнирана пелерина и се намуси, за да изрази неодобрението си. — Вижте това. Направо не й личи цветът тя погледна отново камарата дрехи. — Както и повечето останали дрехи плаче за грижи, а не само да я натъпче някой в някаква чанта, с която да обикаля страната. Ще се погрижа веднага за всичко й още утре ще са готови за обличане, господарю.

Тя сметна, че от само себе си се разбира, че господарят не може да има нещо против и когато Грифит понечи да каже нещо, Арт протегна ръка към рамото му да го възпре. Нека аз да се оправя с това, каза той с поглед на Грифит. Грифит замълча. Арт си имаше свой начин да се справя с жени. Той пристъпи напред и галантно се поклони.