Читать «Гняв» онлайн - страница 184

Хенри щеше да си даде сметка, че милостта, която беше проявил към Ламберт Симнел, предишния претендент, е било слабост и този път нямаше да бъде великодушен. Щеше да нареди да убият Лайънъл. Щеше да нареди да убият Уентхейвън. Щеше да нареди да убият Мериън, а може би и Грифит, и всички живи от рода Пауъл.

Какъв печален край за техния брак, за фамилията и за едно невинно дете. Единствено Грифит можеше да предотврати това нещастие — ако успее да стигне навреме в „Уентхейвън“.

Той отново заби пръсти в земята, пясъкът изхрущя под ноктите му, рохкавата пръст беше за него като знамение, изпратено да му напомни за неумолимия ход на времето.

До слуха му достигна слаб звук — някъде далеч изцвили кон. Той рязко вдигна глава, наостри уши, изпълнен с очакване и решимост.

Дали в околността живееха хора? Сред тази дива, девствена природа едва ли живееше някой, но… Той се надигна и задуши въздуха. Усети едва доловима миризма на кон. Тя го поведе по извита пътечка към някаква поляна с буйна пролетна трева. Насред поляната спокойно пасеше кон. Грифит гръмогласно се засмя от облекчение.

Сигурно това е конят на някой от наемниците, избягал панически през нощта по време на схватката. Беше без седло и юзда, но Грифит от дете се бе научил да язди дивите и непокорни уелски кончета. Щом Светата Дева му беше изпратила кон, тогава с Божа помощ той щеше да го възседне.

И той наистина го направи, но само след като няколко пъти тежко падна от гърба му. Конят, изпратен му от Светата Дева, беше буен и имаше собствено мнение за посоката, в която трябвайте да поемат. Но докато си премерваше силите с него, Грифит възвърна увереността си. И скоро галопираше по пътя към „Уентхейвън“, с мъка овладявайки непокорното животно. С мъка овладяваше и копнежа си за Мериън, като обмисляше начините, но които би могъл да я има.

Веднъж щом я затвори, той ще я научи да се наслаждава на домашния уют. Щеше да я възнаграждава с целувка за всеки извезан от нея бод и щеше да я дарява с милувка за всяко лечителско умение, което усвоеше. Тя щеше да изпита насладата от това да си жена и да забрави силните усещания, дуелите и приключенията. Сигурно не беше съвсем на себе си от болката. Пред него изплува образът на Мериън, облечена с мъжките си дрехи, с гергеф в ръка, да говори за мода. Да, той бълнуваше, съвсем беше откачил. До такава стенен се бе отнесъл, че не чу гласа на Хенри.

— Грифит! Грифит!

Грифит се обърна и напрегна очи. Конникът, който предвождаше големия, добре въоръжен отряд дори приличаше на Хенри.

— Помислих… По дяволите, Грифит, какво си сторил със себе си? Приличаш на адско изчадие.

Грифит огледа внимателно Хенри и отбеляза леките доспехи, с които беше облечен. Нещо повече, той забеляза блага усмивка, чистосърдечие и спокойствие, които явно не съответстваха на напрегнатия поглед на Хенри. Дали Хенри не беше тръгнал след него? Не му ли вярваше? И защо, ако не му вярваше? Грифит съвсем се обърка и затова изчака конникът да приближи.