Читать «Гняв» онлайн - страница 183

— Вдигайте го. Вдигайте моста, уелсците са след нас!

Конят й се вдигна на задни крака пред Уентхейвън.

— Кледуин ни преследва със своите хора и се е побъркал от алчност — изстреля Мериън към баща си.

— Кледуин? Каква приятна новина — Уентхейвън изглеждаше отпочинал и жизнен. Вестта, която дъщеря му донесе, сякаш събуди интереса му. Той се обърна към стражите.

— Оставете моста спуснат!

— Чуй какво ти казвам, Уентхейвън! Той отвлече Лайънъл!

— Кледуин беше изпратен от мен — графът се обърна отново към стражите. — Побързайте, не трябва да караме Кледуин да чака.

Изгубила търпение, тръпнеща от страх, Мериън извика.

— Но той искаше да задържи Лайънъл и да поиска откуп.

— Кледуин изпълняваше моите заповеди.

Беше толкова спокоен, толкова уверен, че тя внимателно го погледна. Носеше чиста туника с къдрички по врата и модерни разрези на ръкавите. Косата му беше подстригана и подредена, както козината на всеки един от спаниелите му. Всъщност, той изглежда прекрасно — все едно лондонски джентълмен, който отива на градско увеселение.

И чак сега тя проумя. Той е будувал в този ранен утринен час, защото я е очаквал.

Тя е била предадена. Предадена от единствения човек на този свят, на когото би трябвало безгранично да вярва.

Предадена от собствения си баща.

Деветнадесета глава

Докато отместваше тялото на Харботъл от себе си, Грифит тежко се задъха и простена, когато се изправи. Беше благодарен на защитата, която мъртвецът му осигуряваше, защото се страхуваше, че Кледуин или някой друг от наемниците може да пусне към него една последна, смъртоносна стрела. Но това не се случи. Явно майсторски беше изпълнил номера си, че стрелата го е ранила и бе убедил наемниците, че е мъртъв.

С неимоверни усилия той започна да се катери по стръмнината, за да се измъкне от пропастта. Както и предполагаше, горе не намери коня си. Не виждаше друг начин да се добере до замъка „Уентхейвън“ същия ден. И мисълта, че се е озовал в такова безизходно положение се стовари върху него с такава сила, че той се олюля и се свлече на колене. Зарови шепи в пръстта, после вдигна ръце към небето.

— Запази я жива. Боже, докато се добера дотам. Запази я жива… — нямаше кураж да продължи.

Само да останеше жива сега, той щеше да се погрижи да живее през всичките години, които Господ й беше отредил. Щеше да се погрижи за това, дори и да трябва да я върже и да я влачи през целия път до замъка „Пауъл“. Не, че това беше най-добрият план — щяха да плъзнат ужасни слухове, предизвикани от това, че държи жена си затворена. Но Грифит беше чул възбудения от успеха на мисията Кледуин. Беше прозрял истинския размах на изобретателността на Уентхейвън. И най-вече това, че ако Уентхейвън осъществи плана си и въстане против краля в името на Лайънъл, животът на детето е обречен.