Читать «Гняв» онлайн - страница 181

Но продължи да чува. Как чукът се стовари и как черепът на Харботъл изпращя. Близката му победа се превърна в негова последна битка. Тя можеше да се обърне и да продължи, без да поглежда назад, но Долан избухна.

— Проклетият му глупак! Ще го докопа.

Тя отвори очи и видя, че Грифит се стрелна към пропастта, която зееше досами лагера.

— Бягай, човече — окуражи го Долан.

Тя проследи погледа на Долан и се отдели от огромния дънер на дъба, зад който се криеше, за да види как Кледуин се покатери на висок пясъчник и насочи лъка си към Грифит.

Тя изпищя, за да го предупреди за опасността, въпреки че Кледуин вече бе пуснал стрелата и тя летеше към целта. Грифит се отблъсна от края на пропастта, скочи, и се скри от погледите им.

Като хищен вълк, току-що повалил своята жертва, Кледуин вдигна глава и зави към луната, а от близката горичка към него се присъединиха още два виещи гласа и образуваха смразяващ кръвта животински хор.

Лашкана от един кошмар в друг, Мериън залитна, когато Долан леко я побутна.

— Трябва да спасим детето — изръмжа той.

Мериън хукна към конете и усети остра болка да пронизва сърцето й. Дали пък не беше обратното — дали тази болка не излизаше от сърцето й…

Грифит беше или ранен, или мъртъв. Беше скочил в пропастта и нямаше кой да се погрижи за него. Лежеше сам сред камънака на дъното…

Тя се метна на седлото и взе Лайънъл от Долан.

В пропастта…

— Ще взема неговия кон и ще те последвам — каза Долан.

В пропастта…

Тя се обърна на изток и пришпори коня си към „Уентхейвън“, крепена от надеждата, че там, където преди търсеше само помощ, сега ще намери убежище.

Беше измамена от доброто изпълнение на Грифит. Не е бил ранен. Направил е обаче това, което Арт беше направил преди много години — престорил се е на мъртъв пред своите врагове.

Но защо от това не й ставаше по-леко на душата?

Тя знаеше отговора.

Защото думите на Грифит звучаха убедително. Мили Боже, не думите, той беше убедителен.

* * *

Кледуин с мъка запази равновесие на ръба на пропастта и нададе победен крясък при вида на неподвижното тяло, което лежеше на дъното на бездната.

— Спипах го. Видях му сметката на предателя на Уелс!

Той се обърна и лицето му грейна при вида на наемниците, които се приближаваха откъм горичката.

— Свършихме добра работа за среднощ. Грифит от рода Пауъл е мъртъв, Харботъл е размазан като буболечка, каквато е, а лейди Мериън ще заведе хлапето при Уентхейвън по възможно най-бързия начин. Хайде, да тръгваме подире й, момчета. Ще бъде много забавно, а и графът ни очаква с добра отплата.

— Едва ходя, камо ли да преследвам тази курва! — заяви един накуцващ наемник.

— Я се стегни, Брайс. Нали си жив! И при това ти беше този, кой го уби омразния предател, дето те улучи. Той пък уби Харботъл и ни спести неприятностите.

— Да, но какво ще правим с Били? Сега нямаше да куцам, ако не ни беше оставил и отишъл в храстите, за да не се върне повече.