Читать «Гняв» онлайн - страница 179

Стрелата изсвистя във въздуха и улучи целта, забивайки се дълбоко в тялото. Наемникът се надигна с вик, после се строполи мъртъв на земята. Другите реагираха като опитни бойци — преметнаха се встрани от огъня и скочиха на крака. Грифит насочи лъка си към втори наемник и едновременно притича към прикритието на горичката. Пусна стрелата, но в бързината явно не се бе прицелил точно, защото чу ругатните на мъжа, който се опитваше да изтръгне стрелата от крака си.

Изчака, докато видя Мериън да скача от козирката над Лайънъл и тичешком зае нова позиция.

Мериън се приземи, но стъпалата й се хлъзнаха върху гладките камъчета. Тя съобрази, че това може да й послужи като естествена защита срещу похитителите на Лайънъл. С нож в ръка тя се запрепъва надолу по наклона. Несръчните й движения я изплашиха, но тя продължи, надявайки се Долан да не я чуе.

Това си беше истинска лудост. Трябва да беше оглушал, за да не я чуе. Тя стисна ножа между зъбите си и запълзя нагоре към малката пещера, вече сигурна, че Долан не е оглушал, а просто го няма. Лайънъл лежеше завит и неподвижен в една ниша на скалата и гледаше с широко отворени очи. Наоколо нямаше никой, който да се грижи за него и да го пази. Мериън изтръпна.

Синът й беше жив и невредим. Дори не беше мечтала да успее да си го върне толкова лесно.

— Лайънъл — гальовно прошепна тя. — Ела при мама.

Той се дръпна навътре в нишата.

— Лайънъл, моля те — тя се огледа, но не видя жива душа наоколо. — Миличкото ми, аз съм мама. Ела при мен и ще се махнем далеч оттук.

Чуваше учестеното му дишане и знаеше, че стреснатото в съня си дете не я разпознава и изживява поредния си кошмар. Тя още веднъж хвърли поглед наоколо, пропълзя под козирката и протегна ръце към сина си.

Преди да успее да го докосне, една ръка се стрелна и я сграбчи за китката.

Дойде някъде отстрани, оттам, където беше пусто и тъмно. Но явно не е било толкова пусто. Долан се измъкна от скривалището си и я бутна назад, към скалата.

— Милейди — каза той. — Най-после се появихте.

— Ще си взема обратно Лайънъл — тя измъкна ножа и го насочи към него.

— Я не ми тикай ножа под носа, за да не ти покажа как се борави с него — изръмжа той. — Имаш ли кон? Защото няма да стигнеш далеч, ако нямаш.

Объркана от думите му, които съвсем не звучаха враждебно, тя заекна.

— Аз нямам… да, имам кон. Два коня.

— Грифит ли е с теб?

— Да.

— Значи си късметлийка — той вдигна Лайънъл и го зави плътно в одеялото. След това я поведе към ръба на козирката. Огледа се наоколо. — Върви приведена, докато стигнеш коня, след това го пришпори, докато се махнеш далеч оттук. Тръгни към замъка „Уентхейвън“. Мисля, че така е най-добре, защото тези глупаци вече не са на подчинение на Уентхейвън. Те са изменници, които се опитват да спечелят пари, като продадат горкото момче на дядо му. Я-я! — до ушите им достигна нечовешки писъци. — Твоят Грифит видя сметката на още един. Тръгвай!