Читать «Гняв» онлайн - страница 180

Той й подаде Лайънъл, но тя се сопна.

— Защо трябва да ти вярвам? Ти си един от тях.

— Не бъди такава глупачка. Кой, по дяволите, си мислиш, че се грижеше за детето? Трябваше да се присъединя към тях, защото нямаше друг начин да им го взема.

Тя погледна покритото му с бръчки лице и му повярва. И той разбра това. Тикна я напред и нареди.

— Бягай!

Тя се втурна напред, а той й послужи за прикритие, докато тя изчезна между дърветата. До нея достигна викът на Грифит, след това чу и настойчивия глас на Долан.

— Продължавай напред! Не се обръщай!

Тя обаче заби пети в земята и той се блъсна в нея.

— Хайде! — още по-настойчиво нареди той, но тя не можеше да продължи.

Независимо от безценния товар в ръцете си, тя трябваше да разбере. И през една просека между дърветата тя ги видя изправени един срещу друг.

Грифит и Харботъл.

Харботъл държеше в ръка една от шпагите за дуел, които Грифит толкова презираше. В ръката на Грифит имаше боен чук.

— О, Боже — промълви Мериън, Харботъл ще го убие.

— Не бъди толкова сигурна, милейди — но обичайната самонадеяност на Долан не успя да я успокои.

През просеката между дърветата се виждаше как Харботъл сияе от здраве, красота и увереност в победата. До него Грифит изглеждаше грамаден, мрачен, бавен като мечок, като звяр, който се подчинява единствено на първичните си инстинкти да се бие и не приема без съпротива волята на съдбата.

Един крясък от срещуположния край на горичката сепна Мериън.

— Убий го!

Но за кого беше предназначен този окуражителен вик?

Долан я дръпна за ръкава.

— Милейди, трябва да вървим. Останалите наемници са свободни. Могат да ни намерят — той смутено се огледа, — ако пожелаят.

Металното острие на шпагата изсвистя във въздуха към лицето на Грифит. Грифит отстъпи назад. Дали беше достатъчно бърз? Мериън задуши вика в сърцето си и се изпъна, за да посрещне фонтана от кръв, който щете да последва удара.

Нищо. Дори Харботъл се намръщи. За миг само Грифит се беше преобразил от тромав звяр в изкусен боец. Но този миг отмина и той несръчно замахна с бойния си чук към рамото на Харботъл. Смъртоносният чук разцепи въздуха, но пропусна целта си.

От горичката се разнесе подигравателен смях.

Грифит направи няколко незабележими стъпки към пропастта.

— Дай ми детето — нареди Долан. — Ще го задушиш, както си го стиснала.

Тя подаде Лайънъл на Долан, без да откъсва очи от ужасната сцена, която се разиграваше пред нея. Защото тя знаеше, както и Грифит, че ако съдбовна случайност или воинските му умения му помогнеха да спечели тази битка, той щеше да остане открита мишена за стрелите и копията на стаените в горичката наемници.

— Ела, страхливецо! — предизвика го Харботъл. — Опитай меча ми! И бъди сигурен, че ще си имам работа с жена ти — тук, тази нощ — и преди още да е изрекъл докрай думите си, шпагата му се заби в корема на Грифит. И продължи да се забива — все по-навътре и по-навътре.

— О, той бил с кожени доспехи забеляза един наемник.

Неочаквано Харботъл престана да контролира битката. Той скочи към шпагата си. Успя да я задържи в протегнатата си ръка, но бойният чук се стовари върху нея и я премаза. При звука от хрущене на счупени кости и болезнените писъци на Харботъл Мериън стисна очи, като че ли така нямаше да ги чува.