Читать «Гняв» онлайн - страница 178

Грифит никога не се бе залъгвал, че е неуязвим. Знаеше, че може да свърши като парче месо, нанизано на шиш, но беше уверен, че това ще стане в битка. Никога не му бе минавала мисълта, че собствената му жена може да бъде палачът.

Но сега беше много близо до тази мисъл. Много близо. Мериън беше натиснала ножа и той усети как острието разкъсва туниката му.

След това беше издърпала ножа. Без да каже нито дума, тя го мушна в канията на пояса си и легна. Не се беше наложило да я буди, за да нападнат наемниците — не беше мигнала — и той се питаше какво я държи будна — угризенията или страхът.

Мериън. Защо Бог му беше изпратил Мериън? Дали не си беше направил някаква небесна шега с Грифит, който се бе заклел да се ожени за жена къщовница, която да е привързана към семейното огнище и да прекарва там времето си? Защото, ако беше удържал клетвата си, сега жена му нямаше да пълзи от другата страна на наемническия лагер, докато той се готвеше за нападение. Другата жена щеше да припадне само при мисълта за битката и той щеше да остане сам в тъмнината.

Със съпругата си Мериън знаеше, че не е сам. Имаше боен другар, на когото може да разчита, и той наистина разчиташе на нея.

Като внимаваше да остане в сянката на един голям пясъчен камък, защото защитата на кожените му дрехи не беше достатъчна, той се изправи на крака и огледа района. Наемниците бяха избрали много подходящо място за лагер. Една скала във формата на подкова се издигаше над тях, а Долан и Лайънъл се бяха разположили в извивката, която образуваше пещера. Десетина крачки напред имаше накладен огън и около него лежаха мъже, увити в наметките си. Сигурно не им беше много удобно, защото наклонът беше доста стръмен, но така детето беше защитено. Това, без съмнение, е било и тяхното намерение. Бяха четирима. Един от мъжете липсваше. Дали не беше на пост? Или се облекчаваше в храстите?

Докато чакаше и петият наемник се присъедини към останалите, Грифит измери на око разстоянието от козирката на скалата над Лайънъл до земята. Планът им беше Мериън да скочи между детето и огъня и да грабне Лайънъл. И да мисли само за това.

Той отново погледна към лагера и изви глава. Установи, че е по-лесно сам да се биеш, отколкото да наблюдаваш как другарят ти се сражава. Следеше внимателно придвижването й. Точно пред лагера минаваше поточе, което беше издълбало скалата, и служеше за естествена защита. Но можеше да се използва и за бягство и точно този път щеше да избере Мериън. Негова грижа беше да й осигури време да го направи. Само време, защото знаеше, че смелост не й липсва. Само силите й да стигнеха и късметът да не й изневереше, неговата соколица щеше да излети на свобода с рожбата си.

Напрегнат като струна, Грифит не откъсваше очи от лагера, дори когато зареди със стрела тетивата на големия си лък от тисово дърво. Петият разбойник все още не се появяваше, но времето течеше и луната беше поела пътя си към своето убежище за почивка сред планините. Той вдигна лъка, прицели се в една от заспалите фигури и отпусна тетивата.