Читать «Гняв» онлайн - страница 177

Грифит хвърляше фактите в лицето й — фактите, които тя не искаше да погледне открито. Фактите, които я изтезаваха като камшика в ръката на инквизитор.

Той безмилостно продължи.

— За да стане Лайънъл крал, Хенри трябва да бъде пожертван. А заедно с него Артур и твоята скъпа приятелка Елизабет. Това е, което Елизабет се опитваше да ти каже. Това е истината, която трябва да приемеш.

Тя дишаше с усилие. Сякаш от сърцето й капеше кръв, която пълнеше дробовете й. Беше й невъзможно да разсъждава. Безмилостната истина й беше отнела способността да мисли.

Тя се опита да изрече на глас думите, с които бе убеждавала себе си, но усети, че устните й мълвят една от старите молитви, с които крепеше надеждите си.

— Лайънъл е мой син, наследник на трона. Той заслужава по-добър живот от този на едно извънбрачно дете.

Вече по-спокоен, Грифит се обнадежди.

— Да, заслужава. И аз предлагам на Лайънъл точно това. Той ще бъде мой син, ще получи част от състоянието ми и ще го обичам като мое родно дете.

Това беше щедро предложение, великодушно предложение, но тя безкомпромисно щеше да го отхвърли. И той знаеше това, още преди тя да е намерила начин да отбие удара. В изблик на разочарование и горчивина Грифит продължи.

— Ти можеш да осигуриш на Лайънъл само един живот, изпълнен със заплахи — за него самия и за властта му. Живот, който може да бъде отнет всеки миг от някоя заблудена стрела, от един-единствен нож, забит в гърдите му. Това е животът, който трябва да живее това дете — крал. Този ли живот желаеш за него?

— Не, не е така — тя поклати глава по същия начин, както по-рано го беше огорчила. Обвиненията му я бяха изпълнили със скръб. — Мога да го защитя. Не съм такава егоистка.

— Не си ли? — той взе ръката, в която държеше документа, и я вдигна пред очите й. — Може ли да ми кажеш за кого всъщност пазиш това? За Лайънъл или за теб?

— Не за мен! — отрече категорично тя, убедена, че мисли само доброто на Лайънъл, защото много добре знаеше, че никога не беше мислила за личните си облаги. Никога не би сторила този грях — най-черният грях — да използва детето за личното си облагодетелстване. Само някакво чудовище, само някакъв урод можеше да крои такива долни планове. Не и тя!

— Какво тогава? Искаш да отмъстиш на тези, които те наричаха курва? Или искаш властта, която се полага на кралицата майка? Или просто искаш да се върнеш към дворцовия живот — нещо, от което си била лишена?

Блясък на метал проряза лунната светлина и тя видя, че в ръката си стиска дръжката на камата си. Заби върха му в гърдите на Грифит — толкова огорчена и ядосана, че с удоволствие би пробола сърцето му.

— Защо спря? Продължавай — той я пусна и разтвори широко ръце. — Забий дълбоко ножа си. Но го направи, само ако лъжа.

Тя натисна по-силно.

— Не спирай! Но трябва да знаеш, че тази нощ е умряла и истината.

* * *

Грифит усещаше всеки мощен тласък на сърцето си, чувстваше пулсирането на кръвта във вените си, докато пълзеше по земята и благодареше на Господ, че това съкрушено сърце продължава да му служи вярно.