Читать «Гняв» онлайн - страница 176

— Можеш да го задържиш — отвърна спокойно тя. — Но няма да го направиш. Прекалено си честен.

Дали го беше убедила или най-сетне се бе научила да разбира правилно характера му? Това нямаше значение, защото той пусна документа и тя се хвърли напред, за да го хване, преди да е паднал в прахта.

Той стисна здраво китката й и промълви.

— Зарови го. Изгори го. Вземи ножа си и го унищожи. Докато съществува доказателството за този брак, винаги ще има злодеи, които ще търсят Лайънъл, за да го използват против краля — както направиха сега, дори и без това доказателство.

Беше длъжна да приеме справедливостта на доводите му.

— А какво ще стане с клетвата, която съм дала на Елизабет?

— Твоята клетва пред Елизабет! — изсумтя той. — Прочетох писмото, което Елизабет ти е написала. Ти не го ли чете?

— Прочетох го. В него ми пише за Лайънъл, за това колко нежно го обича и колко мисли за него.

— И още?

Тя вдигна нетърпеливо ръце, изнервена от този празен разговор.

— Пишеше и за другия си син Артур и за съпруга си Хенри.

— И още? — продължи да настоява той.

Объркана, тя също попита.

— Още?… Какво?

— Не ти ли пишеше тя за своята любов към Артур и за това как той запълва празнотата в душата й след смъртта на братята й?

— Ами… мисля… да.

— Не ти ли пишеше за своя съпруг, краля, и за това как той я поощрява да ти изпраща пари, необходими за благополучието на Лайънъл? — той остро я изгледа и безизразното й лице сякаш го вбеси. Сграбчи раменете й и я разтресе. — Не разбираш ли какво е искала да ти каже с това?

Мериън поклати глава. Не разбираше какво иска Грифит. Не разбираше това, което той считаше за толкова просто и ясно. Въобще нищо не разбираше.

Грифит я отблъсна, като че ли се отвращаваше от нея.

— Нарочно си затваряш очите. Каква стойност може да има клетвата, дадена пред една изтощена от родилни мъки жена, която страда жестоко от загубата на своите братя и е несигурна за своята съдба? Нима не разбираш? Елизабет е намерила утеха и радост при своя син и своя съпруг и иска от теб да забравиш миналото и да погледнеш напред.

Зашеметена от яростните му аргументи, Мериън заекна.

— Тя… не…

— Сигурна ли си, че Елизабет иска да убият единия й син, за да открие пътя към трона за своя първороден син?

Мериън импулсивно се втурна да защитава Елизабет.

— Елизабет е най-любвеобилното същество на земята. Тя не желае смъртта на никого и със сигурност… — тя зяпна от ужас, осъзнавайки истината, но въпреки това упорито не я призна гласно, — няма да се наложи другият й син да умре.

— Престани да се правиш на глупачка, Мериън. Живяла си в двореца. Била си участничка в най-голямата интрига в английската история. Знаеш каква е истината — тя притисна длани към ушите си, за да не то чува, но той отмести ръцете й. — Има само един трон. И само един крал. Ако той е Лайънъл, Артур ще трябва да умре. Хенри също, а той е толкова любящ баща, колкото ти си любяща майка. Това ще бъде безумно кръвопролитие.