Читать «Гняв» онлайн - страница 175

— Заклех се във вярност на Хенри, още преди да стане крал, заклех му се и след това. Дал съм клетва пред човека, а не пред институцията. И трябва да знаеш, че няма да ме примамиш с лукавството си, за да не прозра истината.

— Но ти се безпокоиш за Лайънъл. Попита как ще израсте достоен мъж, възпитаван от баща ми. Ако можеше ти да се грижиш за Лайънъл, нямаше да имам никакви съмнения…

— Затова ли избра това пусто място? За да ми кажеш всичко това? — избухна той. — За да ме изкушиш така, както Ева е изкушила Адам с ябълката? Нима съм глупак, когото да залъжеш с хвалебствията си, за да презра дълга си?

— Тези събития надхвърлят възможностите, които имаме аз и ти, но въпреки това можем да бъдем част от тях.

— И да доведем Англия до ръба на ада. Хенри представлява голяма сила, навлязъл е дълбоко в управлението на страната, има за съюзници мнозинството от благородниците, които разполагат с цели армии. Те никога не биха изоставили един силен мъж, за да тръгнат след едно двегодишно дете, особено ако то е рожба на съюз със свидетели един мъртъв мъж и две момичета. Как си представяш ти, една обикновена жена, да сломиш могъщия Хенри Тюдор?

Тя се наведе и повдигна полата си, като привлече погледа му с плавното движение на крака си. Жартиерът на бедрото й беше вързан в сложен възел и тя внимателно го развърза. След това измъкна малка кожена кесия. От нея извади тънък пергамент, явно преминал през много ръце. Тя го разгъна внимателно, изглади сгъвките и му го подаде.

— С това. Това е страницата от регистъра, в който е вписан бракът на Елизабет, дъщеря на Едуард, с Ричард, крал на Англия.

Осемнадесета глава

Лунните лъчи докоснаха изписаните със ситен почерк думи и те прорязаха съзнанието на Грифит като фанфарен звън.

Мериън с удовлетворение наблюдаваше широко отворените му очи и зяпналата уста, докато изненадата превземаше всяка частица от тялото му. Грифит реагира точно така, както беше очаквала. Документът щеше да го убеди в правотата на нейната кауза и щеше да го спечели на страната на Лайънъл.

В следващия миг пергаментът започна да подскача пред очите й. Тя видя как тръпките тръгват от ръката на Грифит и разтърсват цялото му тяло. Разтревожена посегна към него.

— Грифит? Да не ти прилоша?

Болката и ужасът в очите му направо я прерязаха и тя веднага осъзна грешката си. А когато чу разгневения му глас, вече не се съмняваше, че е сгрешила.

— Защо ми показа това? Да не би да искаш аз да го използвам вместо теб?

— Не да го използваш, не! — тя посегна към скъпоценния документ, но той го вдигна високо над главата си. — Показах ти го, за да си дадеш сметка за законните права на Лайънъл върху трона.

Суровият му глас прозвуча като погребален звън.

— Аз съм поданик на Хенри и това, което държа в ръцете си, е доказателство за измяна.

— Не е измяна! — извика тя. — Това доказва законното право на Лайънъл да се качи на престола.

— Това е сигурна смърт за Лайънъл — въпреки вечерния хлад по челото му беше избила пот. — Мога да ти го взема.

Тя погледна безценния документ, вдигнат високо над главата й, и измери с очи ширината на раменете му и силата на ръцете му. Не можеше да направи нищо, за да го спре, ако реши да го задържи или да го унищожи. Беше рискувала и беше загубила. Единственото, което й оставаше сега, беше да опита да предотврати последиците от загубата.